Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Б. А. от [населено място], против решение № 7 от 25.06.2015 г. по адм. д. № 199 по описа за 2015 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата й против решение ПЕО № 41 / 01.04.2015 г. на Директора на ТП на НОИ, [населено място].
Изложените съображения, релевиращи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, са свързани със стабилитета на влязлото в сила разпореждане, с което на лицето е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в действителен размер заедно със следващите се добавки.
О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, [населено място], не е взел становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.
Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Русе е решение ПЕО № 41 / 01.04.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), [населено място] и потвърденото с него разпореждане № ИП-556/28.01.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, отменящо влязлото в сила разпореждане № 33 от 05.12.2014 г., с което на Д. Б. А. от [населено място] е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 75 от КСО и социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО. Вместо това на жалбоподателката е определена пенсия по чл. 98, ал. 7 от КСО в размер на социалната пенсия за старост, която да се изплаща до влизане в...