О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1604

гр. София, 02.04.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 3747 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Евростандарт“ ЕООД против решение № 2553/25.04.2024 г., постановено по гр. д.№ 6187/2023 г. от ІІ-д състав на СГС.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД е неоснователен и е отхвърлил предявения иск.

Съдът е приел, че не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на САТЕ, че: на 26.11.2012 г. между ищеца – купувач и Л. М. – продавач, е сключен договор за покупко-продажба на двигател, който е доставен на ищеца от [населено място] в [населено място] на 27.11.2012 г.; по договора за покупко-продажба на двигателя от 26.11.2012 г. продавачът е получил цената на стоката – 12 000 лв.; двигателят е върнат от купувача на 12.12.2012 г.; двигателят не е годен за ползване по предназначение; двигателят е върнат на адреса на „Лъч ауто“ ЕООД и се намира и съхранява от него; с покана от 17.10.2017 г. ищецът е отправил изявление до продавача за разваляне на договора и е поискал от него – ремонт на двигателя и връщането му на ищеца, или - връщане на цената на закупената вещ; не е заплатена нито стойността на вещта, нито последната е върната на ищеца; между ищеца и „Лъч ауто“ ЕООД не са възниквали и не съществуват договорни отношения във връзка с процесния двигател. От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че след получаването му, двигателят е разглобен в сервиза „Лъч ауто“ ЕООД и от него е наличен само цилиндровия блок, който се съхранява в сервиза. Цилиндърът не отговаря на техническите изисквания. След връщане на двигателя на 12.12.2012 г. по него не са извършвани ремонтни дейности, видно от състоянието на основната му част – цилиндровия блок, причинител на техническата неизправност на целия двигател.

Съдът е приел, че основателността на иска по чл. 59 ЗЗД предполага установеност на следните обстоятелства – увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, липса на друга възможност за защита на обеднелият, обедняването и обогатяването да произтичат от едни и същ факт или обща група факти като връзката между тях не е причинно-следствена. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне само онова, с което се е обогатил, и то само до размера на обедняването, като е дължима по-малката от двете стойности при разлика между тях.

Съдът е приел, че по твърдения на самия ищец, изложени в исковата молба и поддържани от него в производството, което се установява и от събраните по делото доказателства, при получаването на вещта от ответника, същата не е била годна за ползване. По този начин е изключен общият факт на ползването без основание, като го променя във факт неотносим към неоснователното обогатяване – държане на чуждата вещ, което по начало е факт, от който сам по себе си не може да бъде изведено нито обогатяването на ответника, нито обедняването на ищеца. Следователно, липсата на установен юридически факт, установяващ едни от елементите от фактическия състав на иска по чл. 59 ЗЗД, води до извод, че в разглеждания случай не е налице неоснователно обогатяване.

Посочено е, че постъпването на чужда вещ във фактическата власт на дадено лице, дори и без основание, само по себе си не е достатъчно, за да възникне обогатяване по смисъла на общия фактически състав на неоснователното обогатяване, нито е равнозначно на увеличаване на имуществото на получателя, освен ако той обективно може да използва вещта за свои нужди или да придобива плодовете от нея, каквито доказателства по делото липсват, исковата претенция по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е неоснователна. В случая не се установява ответникът да се е обогатил без основание за сметка на ищеца. Безспорно между страните и установено от доказателствата по делото е прието, че фактическата власт е получена от ответника, но вещта не е била годна да бъде ползвана по предназначение, поради което не е увеличила и имуществото на ответника. Неизвличането на ползи от вещта не е било поставено в зависимост от волята на упражняващия фактическа власт – дори да би искал да извлече ползи, състоянието на вещта не е позволявало това, поради което патримониумът на ответника не се е увеличил от упражняваната фактическа власт. Още повече, че при всички хипотези на неоснователно обогатяване, получената без основание вещ, по правило следва да бъде върната в натура на лицето, чиято имуществена сфера се е обеднила в резултат на отнемането (чл. 57 ЗЗД), което обаче в случая не е искането на ищеца. Липсва обогатяване на ответника, т. е. не е налице елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като вещта е била негодна за употребата и по предназначение.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и че решението е очевидно неправилно – основание по чл.280, ал.2 ГПК.

Поставените въпроси са относно приложението на института на неоснователното обогатяване в хипотезата на чл.59 ЗЗД в хипотезата на отчуждаване на част от полученото без основание или следва вещта да е отчуждена като цяло, както и в тази хипотеза, достатъчно ли е разпореждане с част от вещта или с цялата вещ.

Въпросите в тази насока са неотносими към настоящото производство, тъй като от фактическа страна не е прието, че е налице отчуждаване на част от вещта или разпореждане с част от вещта, като не са правени изводи и в правната обосновка на решението в тази насока, поради което липсва произнасяне на съда по поставените правни въпроси, за да се търси наличието на соченото касационно основание. Наличие на отчуждаване или разпореждане с част от вещ или с цялата вещ не се твърди и по исковата молба, тези факти не са били предмет на изследване от въззивния съд и биха били основание за претенция на друго основание, ако ищецът твърди че е собственик на вещта, каквото не е предявено с настоящия иск с правно основание чл.59 ЗЗД против този ответник.

Съдът е приел от фактическа страна, че вещта е негодна за употреба по предназначението си, като поставените въпроси /трети и четвърти/ са поставени в хипотезата, при която вещта може да бъде използвана по предназначение, поради което правните въпроси не са относими към възприетата от съда фактическа обстановка.

Очевидната неправилност се обосновава с факти и обстоятелства, които не са възведени в исковата молба – стойност на липсващи части, стойност на вещта без тях и като материал и др. п., те. тези факти не са въведени в спора като обстоятелства, на които се основава иска, поради което не могат да доведат до извод за наличие на очевидна неправилност на постановеното решение. Следва да се отбележи, че ответникът по спора е държател на вещта, като ако ищецът претендира собственически права върху същата, с оглед влязлото в сила решение по отношение на връщането на продажната цена на вещта, то той разполага с правната възможност да ги защити в исково производство, но на друго основание.

Предвид изложеното, не са налице касационните основания, сочени от касатор за допускане до касационно обжалване на

въззивното решение, като с оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 2500 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2553/25.04.2024 г., постановено по гр. д.№ 6187/2023 г. от ІІ-д състав на СГС.

ОСЪЖДА „Евростандарт“ ЕООД ЕИК[ЕИК] да заплати на „Лъч ауто“ ЕООД сумата 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.