Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Т. Х. М. от [населено място], срещу Заповед № ЧР-06-36 от 31.07.2015г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 393, ал. 2 от ЗСВ,във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) е прекратено служебното й правоотношение като началник на отдел „Финанси, бюджет и счетоводно осигуряване” към Главна дирекция „Охрана” - при съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена при допуснати съществени нарушения на администартивнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че не е налице действително съкращаване на длъжността и в обжалваната заповед не е посочено, че са извършени структурни промени и промени в длъжностното разписание, които са послужили като основание за прекратяване на служебното й правоотношение, поради което се прави искане за отмяна на оспорената заповед.Излагат се още съображения, че в нарушение на разпоредбата на чл. 226, ал. 5, във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗМВР към 27.07.2015г., не му е предложено да заеме друга длъжност, която към датата на предложението да е съществувала.
Ответникът – Министърът на правосъдието, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
До прекратяване на служебното й правоотношение жалбоподателката е заемала длъжността началник на отдел „Финанси, бюджет и счетоводно осигуряване” към Главна дирекция „Охрана”. От представеното длъжностно разписание на Главна дирекция „Охрана” към министъра на правосъдието, в сила от 25.06.2015г., е видно, че в отдел „Финанси, бюджет и счетоводно осигуряване” за длъжността заемана от жалбоподателката е била предвидена една щатна бройка. С предложение № 4690 от 27.07.2015г. главният директор на Главна дирекция „Охрана” е предложил на министъра на правосъдието по щата на дирекцията и териториалните й звена да се съкратят длъжности, в т. ч. и щатна бройка за длъжността началник на отдел „Финанси, бюджет и счетоводно осигуряване”, заемана от жалбоподателката и да се създадат нови структури, в т. ч. и новосъздаденият сектор „Финанси, бюджет и счетоводно осигуряване”, с една щатна бройка за длъжността „началник на сектор, той и главен счетоводител”.
Министърът на правосъдието е издал заповед № ЧР-06-33/27.07.2015г. за утвърждаване на щат на Главна дирекция „Охрана” и териториалните й звена. От представените по делото доказателства, включително и назначената по делото съдебна експертиза, се установява, че са съкратени общо 73 щатни бройки, в т. ч. за дирекцията 12 и за областните звена 61 бройки. Също така с влизане в сила на новия щат, считано от 27.07.2015г. са преназначени всички държавни служители, на които длъжностите са били променени (общо 37 бройки), като е съкратена длъжността, заемана от жалбоподателката. Със същата заповед на министъра на правосъдието е създаден нов сектор „Финанси, бюджет и счетоводно осигуряване”. Видно от поименното разписание на длъжностите в Главна дирекция „Охрана”, в сила към 31.01.2015г., в отдел „Финанси, бюджет и счетоводно осигуряване” съществуват два сектора – сектор „Счетоводно осигуряване” и сектор „Финанси и бюджет”, в които работят жалбоподателката, 2 броя началник на сектор, 2 броя счетоводители, 2 броя касиери, един ТРЗ и един планиране. С поименно длъжностно разписание в сила към 23.12.2015г. се установява, че в сектор „Финанси, бюджет и счетоводно осигуряване” работят един началник на сектор, той и главен счетоводител, 3 броя счетоводители, 2 броя прогнозиране и 2 броя касиери.
На 31.07.2015г. министърът на правосъдието е издал оспорената заповед, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от ЗМВР и поради отказ на държавния служител да заеме друга предложена длъжност – протокол рег.№ 4707/27.07.2015г. по описа на Главна дирекция „Охрана”, е прекратил служебното правоотношение с Т. М. поради съкращаване на длъжността и поради отказ на държавния служител да заеме друга предложена й длъжност - началник на сектор "Финанси, бюджет и счетводно осигуряване" в Главна дирекция "Охрана", считано от датата на връчване на заповедта.
С оглед установеното от фактическа страна, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и в нея са посочени правното и фактическо основание за издаването й, както и разпоредителна част за заплащане на дължими обезщетения, но е издадена в нарушение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при съкращаване на длъжността. На свой ред, разпоредбата на чл. 226, ал. 5 от ЗМВР предвижда, че прекратяване на служебното правоотношение в случаите по ал. 1, т. 3, 5 и т. 7, букви "е" и "ж" се допуска, само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. В случая от събраните по делото доказателства е установено, че въз основа на Заповед №ЧР-06-33/27.07.2015г. на министъра на правосъдието, считано от 27.07.2015г. влиза в сила нов щат на главната дирекция и териториалните й звена, като е закрит отдел „Финанси, бюджет и счетоводно осигуряване” и е създаден сектор „Финанси, бюджет и счетоводно осигуряване”. В случая по делото, ответникът не е доказал по безспорен начин, че е спазил изискванията на чл. 226, ал. 5, във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗМВР, а именно да е предложил на жалбоподателката да заеме друга длъжност, която към датата на предложението да е съществувала. на закона. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, издателят на акта е този, който носи тежестта да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.От заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза се установява, че длъжността началник на сектор „Финанси, бюджет и счетоводно осигуряване”, не е съществувала към 27.07.2015г.-датата на предложението, а в щата за началник на сектор „Финанси, бюджет и счетоводно осигуряване” е изписана длъжност „Началник на сектор, той и главен счетоводител”. Не е установено предложената с протокол рег. № 4707/27.07.2015г. длъжност началник на сектор „Финанси, бюджет и счетоводно осигуряване” отговаря ли на професионалната квалификация на служителя. Обективната липса на установени по съответния ред изисквания за заемане на предложената длъжност (съответстваща на квалификацията) прави практически невъзможно извършването на съпоставка с притежаваната квалификация от страна на жалбоподателката, а следователно и до невъзможност да бъде направена оценка относно обстоятелството, отговаря ли новата предложена длъжност на професионалната квалификация на Т. М..Основателни се явяват твърденията в жалбата, че длъжността която е заемала жалбоподателката, не е премахната като система от функции, задължения и изисквания съгласно дефиницията на чл. 2 от Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (НПЕКДА) в длъжностното разписание, тъй като от заключението на вещото лице и приложените по делото длъжностни характеристики за длъжността началник на отдел "Финанси, бюджет и счетоводно осигуряване" в Главна дирекция "Охрана" с тези на "Началник сектор, той и главен счетоводител" в Главна дирекция "Охрана",се установява, че имат идентични изисквания, като основното различие е в изискването за минимален професионален опит за заемане на длъжността.Разпоредбата на чл. 226, ал. 5 от ЗМВР е императивна и нарушаването й води до незаконосъобразност на оспорения пред съда административен акт, налагаща неговата отмяна.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорването е основателно при наличие на предпоставките по чл. 146, т. 4 от АПК, поради което оспорената Заповед № ЧР-06-36 от 31.07.2015г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на Т. М. като началник на отдел „Финанси, бюджет и счетоводно осигуряване” към Главна дирекция „Охрана” е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При този изход на спора на жалбоподателката се дължат сторените в производството разноски в размер на 810лв., представляващи адвокатски хонорар - 600лв., заплатено възнаграждение за вещо лице - 200лв. и заплатена държавна такса – 10лв.,съобразно представинете по делото Договор за правна помощ и съдействие с процесуално представителство от 16.10.2105г.,пълномощно и Фактура за изплатено възнаграждение от 16.10.2105г.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, тричленен състав на пето отделение на Върховния административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № ЧР-06-36 от 31.07.2015г. на министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното правоотношение на Т. Х. М.-началник отдел "Финанси, бюджет и счетоводно осигуряване" към ГД "Охрана" при министерство на правосъдието, при съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност..
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на Т. Х. М., със съдебен адрес [населено място], [улица, номер], чрез адв. С. Н. сумата от 810 (осемстотин и десет) лева, представляваща сторени от нея разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му по реда на чл. 138, ал. 1 от АПК от страните по делото пред петчленен състав на Върховния административен съд.