Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С., при ЦУ на НАП против Решение № 7227 от 27.11.2014 г., постановено по адм. д. №3954/2014 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 011305171/09.09.2013 г., издаден от органи на приходната администрация при ТД на НАП С., с който на [фирма] е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 19 254, 84 лв. по 9 фактури, издадени от [фирма]. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за доказана реалност на процесните доставки. Според твърденията на касатора, съдът не е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото. Не е съобразил недоказаността на факта, че прекият доставчик е разполагал с процесните количества родово-определени вещи, а така също и на обстоятелствата по предаването им на ревизираното лице. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА в обжалваната му част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба [фирма], е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна поради следното:

Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно реалността на доставките на родово-определени вещи по процесните фактури като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на получателя по фактурите.

За да отмени РА в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е доказал наличието на посочения факт с правно значение. Приел е, че освен че са представени редовни фактури, по които се претендира данъчен кредит, е доказано транспортирането и предаването на стоката между страните по сделките, плащането на доставките, както и осъществяването на последващи облагаеми доставки от страна на ревизираното лице с предмета на процесните фактури. Решението е правилно.

Установено е пред административния съд, че ревизираното лице извършва основно търговия със зърнени култури и осъществяване на вътреобщностни доставки на зърно основно за Г.; разполага с обект за търговия с фуражи в [населено място], Б. и е вписано в регистъра на търговците на зърно, за което притежава издадени от Министерство на земеделието и храните, Национална служба по зърното и фуражите съответни удостоверения.

Съдът подробно е обсъдил всички относими към спора доказателства спрямо доставчика и законосъобразно е приел, че липсват законови основания за отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по отношение на процесните фактури. В случая правото на данъчен кредит е отказано поради липса на реално извършване на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Реалното извършване на облагаема доставка е основно законово изискване за възникване правото на данъчен кредит. В конкретния казус са представени доказателства за реалност на доставките, респективно за изпълнение на изискването по чл. 25, ал. 2 ЗДДС, тоест налице е възникнало данъчно събитие. По делото са събрани доказателства за изпълнение на процесните доставки, в каквато насока е и неоспореното заключение на вещото лице. От заключението по допуснатата и приета ССчЕ е видно, че жалбоподателят е получил доставки на пшеница и ечемик от [фирма]. Въз основа на неоспорените данни от заключението на вещото лице, първостепенният съд обосновано е приел, че фактурите от цитираните доставчици са осчетоводени в счетоводството на дружеството, а въз основа на приемо - предавателни протоколи с посочено МПС и име на шофьор приетите количества зърно са заприходени в счетоводството на жалбоподателя. Представени са товарителници, пътни листове, инвойси, удостоверяващи вътреобщностни доставки, международни товарителници, приемо-предавателни протоколи, съпътстващи всяка от издадените фактури. Установено е транспортирането на стоките. В представените товарителници са налице достатъчно данни за осъществения транспорт - място на натоварване и разтоварване, номер на товарното превозно средство, подпис и печат за фирмите-превозвачи. Представени са фактури за транспортни услуги от [фирма], [фирма] и [фирма] с получател ревизираното лице с посочените в товарителниците превозвачи, както и фактури за транспортни услуги по последващите вътреобщностни доставки, извършени от ревизираното лице.

Както бе посочено по - горе, по силата на чл. 6 от ЗДДС доставката на стока е осъществена, когато се установи прехвърляне правото на собственост върху стоката. В случая се касае до продажба на родовоопределени вещи, които са индивидуализирани в подписаните от страните по доставката приемо-предавателни протоколи и кантарни и експедиционни бележки, поради което и съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД правото на собственост е прехвърлено към датата на издаването им, която съвпада с датата на издаване на фактурата. В съответствие с решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС в този случай липсата на проверка в счетоводството на прекия доставчик относно стоковите му наличности към момента на издаване на фактурите, не е основание за отказ на правото на данъчен кредит. Изложените в тази насока оплаквания в касационната жалба са неоснователни.

По изложените съображения първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При доказана реалност на доставките, съдът правилно се е позовал на съдебната практика на СЕС, че на добросъвестния получател по реално осъществена облагаема доставка не следва да се отказва данъчен кредит поради нередности, извършени от доставчиците му, освен при наличие на доказана данъчна измама.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7227 от 27.11.2014 г., постановено по адм. д. №3954/2014 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП да заплати на [фирма] с Е.[ЕИК] разноски за касационната инстанция в размер на 1200 лв. Решението не подлежи на обжалване.