5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 311 [населено място], 03.02.2026 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО, 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

М. Б.

като разгледа докладваното от Добрева касационно търговско дело № 1705 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. В. В. срещу решение № 431/09.04.2025 г. по в. гр. д. № 124/2025 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 3013/20.05.2024 г. по гр. д. № 10956/2022 г. по описа на Софийски градски съд в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД иск по чл. 432 ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата над 70 000 лв. до размера от 120 000 лв. – обезщетение за причинените на касатора неимуществени вреди вследствие настъпило на 15.06.2022 г. ПТП.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава критерия по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК относно задълженията на въззивния съд при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Поддържа се отклонение от разрешенията, дадени с т. 11 на ППВС № 4/1968 г.

Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия?“

2. „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?“

От касатора се поддържа, че съдът е разрешил първия поставен въпрос в отклонение от възприетата практика, обективирана в ППВС № 4/1968 г., както и в решение № 118/24.10.2023 г. по гр. д. № 953/2023 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 221/04.04.2024 г. по гр. д. № 1564/2023 г. на ВКС, III г. о., а по отношение на втория въпрос – в противоречие с решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, II т. о. и решение № 4/08.03.2021 г. по т. д. № 2940/2019 г. на ВКС, II т. о.

Касаторът поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е съобразил изключително тежките увреждания, които е получил, в това число и епилептичен гърч, както и продължителността на възстановителния период. Твърди, че по този начин въззивният съд е нарушил принципа на справедливост. Счита, че тези обстоятелства обосновават завишен размер на обезщетението за търпените болки и страдания. Заявява, че въззивната инстанция не е оценила адекватно социално-икономическите условия в страната към момента на ПТП и не е съобразила законодателно въведените лимити на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, което според касатора безспорно сочи неоснователно занижен размер на присъденото обезщетение.

При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено като бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на 50 000 лв. над вече присъдените 70 000 лв.

От ответника по касация ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е постъпило становище с искане за недопускане до касационно обжалване на процесното решение. В отговора се твърди още, че в касационната жалба не се релевират обосновани оплаквания за произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, които да покрива някои от допълнителните селективни критерии, посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Посочва се още, че обстоятелствата, посочени от касатора, са били изцяло обсъдени от въззивния съд с позоваване на събраните по делото доказателства и при съобразяване с принципа за справедливост. Оспорват се твърденията за неотчитане на претърпените от касатора травматични увреждания, като се подчертава, че съгласно събраните доказателства е налице пълно възстановяване от получените травми. Посочва се още, че правилно въззивният съд е приел, че констатираните припадъци имат връзка с получените травми не като причиняващ фактор, а като катализиращ такъв. Акцентира се върху обстоятелството, че по отношение на твърдението на касатора, че въззивното решение не е съобразено с икономическите условия в страната, застрахователните лимити и инфлационните процеси по същество в изложението не се съдържат конкретни доводи.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявен от М. В. В. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сума в размер на 300 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие травматични увреждания, настъпили при ПТП на 15.06.2022 г.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е бил уважен за сумата от 70 000 лв. Посочил е, че първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от страните в частта, с която предявеният иск е уважен до размера на сумата от 70 000 лв. С оглед на това е приел, че решението следва да бъде зачетено от въззивния съд по отношение на установените със сила на пресъдено нещо обстоятелства, съставляващи основание на исковата претенция, а именно реализирано застрахователно събитие - ПТП, предизвикано противоправно и виновно от застрахован при ответника водач по застраховка „Гражданска отговорност“ с валидно застрахователно покритие към датата на произшествието; претърпени от ищцата неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с процесното събитие. С оглед на това е приел за доказано, че в резултат на ПТП, настъпило на 15.06.2022 г. след удар от трамвайна мотриса, застрахована при ответника по риска „Гражданска отговорност“, М. В. е претърпял контузия на главата – разкъсно-контузна рана в лява теменна област и остър пеленовиден субдурален хематом (кръвоизлив) върху лявата голямомозъчна хемисфера; контузия на гърдите; контузия на лявата поясно-кръстна област; контузия на лявата ръка – раменна става, контузия и охлузвания в областта на левия лакът, масивни кръвонасядания на лявата мишница и предмишница. Приел е още, че спорът по фактите е ограничен до обема на причинените вреди и в частност причинно-следствената връзка между ПТП и безспорни между страните последващи епилептични пристъпи.

Въззивният съд е посочил, че съгласно заключението на вещото лице, епилептичната симптоматика може да бъде свързана с претърпяната травма без да се изключва и вероятността същата да се дължи и на съпътстващите заболявания на касатора (исхемичен мозъчен инсулт през 2021 г.). Съдът е счел за установено, че пътнотранспортното произшествие е допринесло за отключване на епилептичните симптоми. Посочил е още, че с оглед на това, че ПТП-то не се явява единствената причина за установеното от вещото лице заболяване, като се вземат предвид съпътстващите заболявания на касатора, се налага редуциране на относителната му тежест при определяне размера на справедливото обезщетение. Акцентирал е още на това, че заключението на вещото лице изключва връзката между ПТП-то и документираните увреждания на зрението и слуха. Посочил е също, че вещите лица не свързват твърдените от свидетелите допълнителни затруднения с настъпилото ПТП – затруднено движение в резултат от схващане на левия крак и продължителни болки в ръката при промяна на времето. Въззивният съд е приел, че нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения нямат самостоятелно значение и не са самостоятелен критерий при прилагането на принципа за справедливост, а имат спомагателен характер. След като е отчел и социално-икономическите условия и инфлационните процеси в страната, апелативният съд е приел, че сумата от 70 000 лв. съответства на справедливостта и обезщетява заявените и доказани вреди.

Не са налице релевираните основания за достъп до касационен контрол на въззивното решение.

Според разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, т. е. този въпрос следва да е в корелация с решаващите мотиви на въззивния съд. При липса на формулиран въпрос, който да отговаря на тези критерии, не се допуска контрол по същество за преценка правилността на въззивния акт.

Първият процесуалноправен въпрос е бланкетно зададен. Обратно на твърденията, заявени от касатора, съдът е извършил преценка на всички събрани по делото доказателства относно травмите на пострадалия, както и на получените вследствие на тях болки и страдания. Обсъдил е подробно и приетите експертни заключения по изготвените съдебномедицински експертизи, като е отчел ролята на процесното ПТП върху получените припадъци, както и значението на лимитите на застрахователните обезщетения, социално-икономическите условия и инфлационните процеси в страната за определяне на размера на обезщетението за претъпените неимуществени вреди. Следва да бъде посочено, че въпросът представлява несъгласие с изводите на въззивния съд относно размера на определеното обезщетение по чл. 52 ЗЗД, но в производството по селекция на касационните жалби не може да бъде проверявана правилността на постановеното от въззивния съд решение, възприемането на фактическата обстановка или обсъждането на събраните по делото доказателства. Отделно, необходимо е да се има предвид и факта, че при определяне конкретните размери на обезщетенията, присъждани по реда на чл. 52 ЗЗД, съдилищата съобразят специфичните факти, които са различни по всяко дело.

Вторият въпрос също не може да послужи като основание за достъп до касационен контрол, тъй като, макар да покрива общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, той не е разрешен в противоречие с посочената от касатора практика. Въззивният състав не е отрекъл задължението си да определи справедливия размер на дължимото обезщетение за причинени на пострадалия от ПТП неимуществени вреди, като вземе предвид социално-икономическите условия в страната, лимитите на застрахователно покритие и инфлационните процеси. Вярно е точно обратното – съдът изрично ги е отчел като обуславящи спомагателни критерии за определяне конкретния размер на определеното от него застрахователно обезщетение. Дали тази сума е съобразена с установените по делото факти е въпрос, както вече бе споменато, който не може да бъде разрешен в производството по селекция. Той изисква проверка по същество относно правилността на въззивното решение. Не се констатира наличие на отклонение от цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК задължителна и казуална практика на ВКС.

При липса на релевираното от касатора основание за достъп до касационен контрол такъв следва да бъде отказан. При изхода на делото пред настоящата инстанция и с оглед фактическата и правна сложност на спора на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 431/09.04.2025 г. по в. гр. д. № 124/2025 г. на Апелативен съд – София.

ОСЪЖДА М. В. В. да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД сума в размер на 150 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.