Производството е по член 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№517/06.03.2015г.,подадена от Д. И. Д.,чрез пълномощника му адвокат Р. Д.,против решение №5/06.01.2015г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр. д.№637/2014г. по описа на същия съд, с което се потвърждава решение №46/25.03.2014г. по гр. д.№112/2011г. по описа на Елинпелински районен съд в частта, с която съдът е отхвърлил претенциите с правно основание член 31, ал. 2 ЗС,заявени по реда на член 346 и чл. 344, ал. 2 ГПК от Д. И. Д. от [населено място] против Г. К. Б. от [населено място],починала в хода на производството по делото и заместена по реда на чл. 227 ГПК от Н. Д. А. от [населено място] за заплащане на сумата от 5400 лева, представляваща обезщетение за ползване на допуснат до делба недвижим имот-УПИ ХІ-317 в кв. 39 по плана на [населено място], [община],заедно с построената в него жилищна сграда за периода 15.11.2010г.-14.02.2013г. и мораторна лихва върху главницата в размер на 649 лева.

В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо, ако не се приеме решението е неправилно, като постановено при нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска неговата отмяна.

Ответницата по касационната жалба Н. Д. А.,чрез пълномощниците си адвокат Е. Х. и адвокат Д. Ц.,в депозирания писмен отговор на жалбата, считат въззивното решение за допустимо, както и че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на същото.

С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал, че след приключване на устните състезания в първоинстанционното производство и преди постановяване на съдебното решение, е починала съделителката Г. К. Б.-поч. 5.02.2014г.,като с определение от 25.03.2013г. първоинстанционният съд е конституирал в производството по делото наследницата й по закон Н. Д. Д..Съдът е приел, че конституирането на последната е законосъобразно, в съответствие с разпоредбите на член 10, ал. 2 от Закона за наследството, починалите преди наследодателя негови братя и сестри се заместват от своите деца или внуци, като съделителката Г. Б.,съгласно представеното удостоверение за наследници №49/07.02.2014г.,няма други наследници по закон, тъй като дъщеря й Р. Х. Д./вдовица без деца/-починала на 1.10.2009г.-чийто законен наследник единствен е била нейната майка, първоначалната ищца-Г. К. Б.,поради което последната е наследена от сестра й К. Д.-починала през 2010г.-преди наследодателката Б. и оставила за единствен свой законен наследник-дъщеря си Н. Д. А.,конституирана по заместване на мястото на съделителката Г. Б.,на основание член 227 ГПК.Съдът е посочил, че в първото заседание след допускане на делбата в производството по делото пред първоинстанционния съд, съделителят Д. И. Д.,настоящ касатор, е предявил претенция по член 346 ГПК за заплащане на сумата от 5400 лева, представляваща обезщетение за реално ползване на процесния имот от Г. Б. за периода от 15.11.2010г.-дата на връчване на нотариалната покана до 14.02.2013г.-дата на предявяване на претенция, която обаче е била оспорена от Г. Б.,с възражения, че не е получила представената по делото нотариална покана, не е ползвала делбения имот, нито е възпрепятствала ползването му от страна на съделителя Д..В тази връзка съдът е приел, че претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия го съсобственик и въпреки това той или член на неговото семейство пряко и непосредствено продължава да си служи с цялата обща вещ за задоволяване на свои потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, или макар да не си служи пряко с вещта, но имайки достъп до нея не допуска друг съсобственик да си служи с нея, или ползващият се от вещта съсобственик е допуснал трето за съсобствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ, като се е позовал на задължителна практика на ВКС-ТР№7/2012г. на ОСГК.Отчитайки възприетото с тази практика, съдът е съобразил изискването, че задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писменото поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик, като при анализа на представеното по делото доказателство в тази връзка-нотариална покана, изпратена до първоначалната ищца Г. Б. от ответника Д. Д.,съдът е стигнал до извода, че същата е била ненадлежно връчена и не може да бъде прието, че е достигнала и получена от последната.Изложени са доводи, че във връзка с отбелязването на поканата, че лицето не е открито на адреса си на посочената дата и не е потърсена в нотариалната кантора, връчването й не може да се приеме за надлежно, тъй като според действащата към този момент редакция на чл. 50 ЗННД,приложими при връчване от нотариус са разпоредбите на чл. 37-58 ГПК,която процедура на е осъществена.По отношение на другата предпоставка за уважаване на заявената претенция за обезщетение, а именно изискването да се установи лично ползване от страна на съделителката Б.,съдът е приел, че по делото липсват доказателства, които да установяват, че последната в посочения период е ползвала имота или да е възпрепятствала достъпа на съделителя Д. до процесния имот.

В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване, наречено”приложение към касационната жалба съгл. чл. 280 ГПК”,във връзка с твърдението, че обжалваното решение е недопустимо, касаторът заявява/цитирам/:

„-Допустимо ли е след смъртта на Г. К. Б.,да бъде конституирано лице, което не е било наследник към момента на откриване на наследството?

-В този смисъл тъждествено ли е материалното и процесуалното правоприемство?”,

които според последния са разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС-Решение №164/1.06.2010г. по гр. д.№538/2009г. по описа на ВКС,ІІго.

В настоящия случай е налице процесуално правоприемство, настъпило при висящ процес за делба на наследство, при което починалия съделител Г. Б.,вече е придобила в патримониума си полагащата й се част от наследството и нейните законни наследници-в случая единствената такава-конституирана по делото, на основание член 227 ГПК-Н. Д. А.-нейна племенница - наследява нейната част от наследството, което вече е предмет на делбата и е обвързана от процесуалното качество на първоначалната ищца и неин наследодател –Г. Б., което тя има към момента на смъртта й.Именно в такъв смисъл е и възприетото в цитираната задължителна съдебна практика на ВКС,поради което разрешението на тези въпроси не е в противоречие, а в съответствие с тази съдебна практика, поради което постановеното въззивно решение е валидно и допустимо.

В останалата част от изложението си по член 284, ал. 3, т. 1 ГПК,касаторът излага касационни оплаквания по смисъла на член 281, т. 3 ГПК за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно/цитирам/:”възникването на право на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ГПК,определяне размера на обезщетението, както и допусната необоснованост, поради съществено противоречие на доказателствата по делото и направените въз основа на тези доказателства изводи.”,поради което според касатора съдът е постановил решение в противоречие с цитираната от него съдебна практика на ВКС.Така изложените касационни оплаквания са различни от основанията за допускане на касационно обжалване, визирани в член 280, ал. 1 ГПК.Това е така, защото преценката за правилността на обжалваното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване, в производството по реда на член 290 ГПК.

С оглед изложеното касационният съд намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

На основание член 78, ал. 3 ГПК,на ответницата Н. Д. А.,следва да се присъдят поисканите и направени в настоящото касационно производство разноски по делото в размер на 200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор №497567/13.05.2015г. за правна защита и съдействие.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5/06.01.2015г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, постановено по в. гр. д.№637/2014г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Д. И. Д. от [населено място] да заплати на Н. Д. А. сумата от 200 лева/двеста лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: