О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1057

гр. София, 01.04.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова ч. т.д. № 250 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото „Денис Ер“ ЕООД, [населено място] против определение №2864/22.10.2024г., постановено по в. ч.гр. д. №2746/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено разпореждане №20903/18.07.2024г., постановено по гр. д. №16573/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят атакува въззивното определение като неправилно, немотивирано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че с разпореждането от 22.02.2024г. на Районен съд - Пловдив не е указано да се посочи номер на дело в платежното нареждане за внесена държавна такса. Същевременно твърди, че неправилно е определена държавната такса в размер на 402.64 лева вместо дължимата 358 лева. Твърди, че с молба вх. №54602/ 22.05.2024г. е уведомил съда за изпращане на молба в изпълнение на дадените указания, представил е вносна бележка за внесена ДТ по ИМ, заедно с изложени аргументи защо не я дължи и е поискал отново да бъде продължен срока с 14 дни, ако съдът приеме, че не са изпълнени в цялост дадените указания.

В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване частният касатор сочи следните правни въпроса, обусловили изхода на спора: „1/ Дадените указания с разпореждане №6357/29.02.2024г. дали са по същество нередовност на ИМ в точки от 1 до 5 или касаят искът по същество неговата основателност, но не и неговата допустимост?; 2/ Следва ли да бъде санкционирана страната по делото с връщане на ИМ при наличие, че с разпореждане от 22.02.2024г. на РС - Пловдив не е указал-посочване на номера на делото в платежното?; 3/ Следва ли да бъде санкционирана страната по делото с връщане на ИМ при неправилно изчислен размер на ДТ?; 4/ След като е внесена ДТ по сметка на друг съд следва ли отново да се внася нова ДТ по сметката на новия съд?; 5/ Произнасянето по искане за продължаване на срок с резолюция, а не със съдебен акт нищожно ли е?“, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, без да сочи конкретни съдебни актове. Поставен е и въпрос 6- относно задълженията на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните, като се твърди, че е допуснато противоречие с цитираната практика на ВКС - основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Позовава се и на наличието на предпоставките по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК /очевидна неправилност/.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд.

С разпореждане №6357/29.02.2024г., постановено по гр. д. №16573/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив е оставена без движение исковата молба на „Денис Ер“ ЕООД като нередовна - не са изложени ясно и пълно фактическите обстоятелства, на които се основава иска, вкл. в какво се изразяват вредите - предмет на претенцията, не е формулиран ясен петитум и не е внесена част от дължимата държавна такса. На ищеца са дадени подробни указания за отстраняване на констатираните нередовности и е предупреден, че молбата ще бъде върната при неизпълнение на указанията в едноседмичния срок. С молба от 10.04.2024г. ищецът е изпърнил част от указанията, като с ново разпореждане №1117/11.04.2024г. съдът е дал нов 14- дневен срок за изпълнение на указанията. С молба от 22.05.2024г. ищецът заявява, че указанията са изпълнени, твърди, че държавната такса е внесена, но въпреки това иска продължаване на срока за изпълнение на указанията. С определение от 30.05.2024г. съдът продължава срока за изпълнение на указанията за уточняване на фактите, от които произтича вземането.

С разпореждане №20903/18.07.2024г. на първоинстанционния съд е върната исковата молба на ищеца поради неизпълнение на дадените с предходното разпореждане указания. В мотивната си част съдът е констатирал, че остават изцяло неясни обстоятелствата, от които произтича твърдяното вземане.

С обжалваното определение №2864/22.10.2024г., постановено по в. ч.гр. д. №2746/2024г. на Окръжен съд - Пловдив е потвърдено разпореждането за връщане на исковата молба. Съдът е констатирал, че исковата молба е оставяна два пъти без движение от районния съд, продължаван е срокът за изпълнение на указанията, но ищецът така и не е изпълнил указанията на районния съд, вкл. не е представил доказателства за платена държавна такса по това дело в размер на 402.64 лева. Намерил е за недоказани твърденията на ищеца, че е платил държавна такса по сметка на Софийски районен съд за конкретния иск /предвид образуването първоначално на делото пред СРС/. Приел е, че представената разписка от дата 20.11.2023г. за плащане от системата Изипей на сумата от 600 лева за държавна такса по сметка на Софийски районен съд, не доказва плащане на таксата по този иск, тъй като в тази разписка не се посочва по кое дело на СРС се плаща тази държавна такса. Същевременно е отчел факта, че към този момент СРС вече се е десезирал от това дело и същото е висящо под нов номер в РС-Пловдив от 14.11.2023г.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното определение.

Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело.

Поставените от частния жалбоподател въпроси не покриват общата предпоставка за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Първите три и петият от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси обективират оплаквания на жалбоподателя за допуснати от съда процесуални нарушения и изискват конкретна преценка на извършените от съда и страната процесуални действия, респ. преценка за правилността на обжалвания съдебен акт, което е недопустимо в този етап на производството. Четвърти въпрос не е съобразен с изложените от съда мотиви, респ. не е обусловил решаващите му изводи. Въззивният състав не е счел, че указанията за внасяне на държавна такса не са изпълнени само защото е внесена по смета на друг съд, а е приел, че не се доказва изобщо внесената сума по кое дело е, респ. основанието за плащане. Шестият процесуалноправен въпрос не може да обоснове допускане на определението до касационно обжалване, тъй като не е свързан с конкретни оплаквания в касационната жалба за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения - необсъдени доказателства и доводи на страните. Несъгласието на жалбоподателя с изводите на съда не представлява основание за допускане на съдебния акт до касационен контрол.

Следва да се отбележи, че по отношение на поставените въпроси /с изключение на последния/ не е посочена съдебна практика, на която определението на въззивния съд противоречи, респ. не е обоснована и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.

Не е налице и очевидна неправилност на въззивното определение. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивния акт. В случая обжалваното определение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд - Пловдив.

Воден от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2864/22.10.2024г., постановено по в. ч.гр. д. №2746/2024г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: