№ 444 София, 15.07.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева

Членове:Маргарита Соколова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2125/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение от 11.06.2014 г. по гр. д. № 39437/2009 г. на Софийския районен съд е уважен предявеният от В. А. Г. и М. С. Г. - Н. иск с правно основание чл. 108 ЗС, като ищците са признати за собственици на реални части от УПИ IV-124 от кв. 30 по плана на [населено място], местност [населено място], с площ от 96.59 кв. м. и 50 кв. м., заключени между буквите АБВДЕГА по скицата към допълнителното заключение на вещо лице на л. 128 от делото, и Ю. И. С. е осъдена да предаде владението на собствениците им.

С решение № 7745 от 12.11.2015 г. по в. гр. д. № 19529/2014 г. на Софийския градски съд първоинстанционното решение е обезсилено за частта от имота, заключена между буквите АБВГА по скицата на л. 128 и производството по делото в тази част е прекратено; потвърдено е решението за уважаване на иска за ревандикация на 96.59 кв. м. и на 50 кв. м., заключени между буквите ГВДЕГ на същата скица.

Касационни жалби са подадени и от двете страни.

Ищците са обжалвали въззивното решение в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставят въпроса: допустимо ли е съдът да приеме за установено, че процесните реални части са собственост на ищците и в същото време...