Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: ДИМИТЪР ПЪР. Ш. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. С. изслуша докладваното от съдията Д. П. по административно дело № 11913/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „А. Т. ЕООД гр. София с ЕИК 204741828 чрез адв. К., срещу Решение № 33063/09.10.2025 г на Административен съд - София – град, постановено по административно дело № 808/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт /РА/ № Р-22002223000956-091-001/13.09.2023 г., издаден от Д. В. П. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София - орган, възложил ревизията и И. Й. Л. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1793/20.12.2023 г. на Директор на Дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП - София. Релевират се всички оплаквания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК и се иска неговата отмяна. Изложени са оплаквания от касатора, че съдът не е съобразил с тежестта и силата на събраните доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт.

Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Станчева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски в касационното производство.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на делото пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на РА № Р-22002223000956-091-001/13.09.2023 г., издаден от Д. В. П. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София - орган, възложил ревизията и И. Й. Л. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1793/20.12.2023 г. на Директор на Дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП - София, с който са установени допълнителни задължения за данък добавена стойност по ЗДДС в общ размер на на 67 915, 35 лв. /главница в размер на 48 405, 82 лв. и законна лихва в размер на 19 509, 53 лв/.

За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е приел, че липсва извършен ВОД. Този извод е направен въз основа обсъждането на представените документи относно транспортирането на стоката, като е посочено, че освен данни за изпращача и за получателя, тегло и дата на получаване, в транспортните документи, събрани по делото, други данни не са отразени. Прието е, че липсват доказателства за това кои лица са извършили натоварването на твърдените стоки, на кое транспортно средство, кога е станало това, кога и откъде са напуснали територията на РБ, мястото на получаване, вида и количеството на транспортираната стока, име на лицето, което е предало стоката. Съдът е обсъдил всички събрани писмени доказателства и доказателствени средства, както в хода на ревизионното производство, така и в хода на съдебното производство и е счел за доказано, че дерегистрацията по ДДС на VIPON HOLDINGS Ltd е извършена на 30.06.2019 г., т. е. преди издаване на процесните фактури.

Обжалваното решение е правилно. На основание чл. 221, ал. 2, изречение последно АПК касационният съд го оставя в сила като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Развитите от касатора оплаквания са, че във връзка с вътреобщностните доставки съдът не е съобразил наличието на достатъчно доказателства, установяващи получаването на стоката в друга страна - членка на ЕС, различна от РБ. Счита, че необосновано не са обсъдени и отчетени доказателствата относно превозването на стоката, осчетоводяването й и заплащането й по банков път от получателя. Оплакванията са неоснователни.

Съгласно легалното определение на понятието вътреобщностна доставка (ВОД) в чл. 7, ал. 1 ЗДДС тя представлява доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В ППЗДДС са установени необходимите документи, удостоверяващи наличие на обстоятелства за ВОД. В процесния случай документите, които следва да са налице с оглед доказване изпращането или транспортирането на стоките до територията на Кипър са писмени потвърждения или транспортни документи. По делото са приети като писмени доказателства документи от куриерска фирма и потвърждения, които се счетени от съда за ненадлежни доказателства по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС /ред. ДВ бр. 8/2016 г. /. В представените от ревизираното лице документи от „Куриер тудей“ не става ясно по никакъв начин как е транспортирана стоката от България до Кипър – с въздушен, железопътен или автомобилен транспорт, както и в представeните „товарителници“ не фигурира каква е изпратената стока – няма каквото и да е обозначение поне на вида стоки, изпратена с твърдените куриерски пратки. Изводът как е транспортирана стоката не може да бъде направен и въз основа на останалите събрани доказателства от страна на твърдяния гръцки куриер, тъй като от нито едно от тях не е видно наличие на изрично официално или изходящо от страните потвърждение за преминаване на процесните стоки през границата на РБ и Кипър и съответно за получаването им в последната. Правилно е съобразено в обжалваното решение, че съгласно наличните разпечатки за проследяване на куриерска пратка от ASC Store Locator, стоките по двете фактури са получени от Christos Christodoulou на 09.09.2019 г. и 30.11.2019 г., дати различни от отразените в разписка за получаване (goods receipt), съответно на 16.09.2019 г, и 02.12.2019 г.

Отделно от гореизложеното, настоящата касационна инстанция счита за правилни изводите на първоинстанционния съд относно датата на дерегистрация на кипърското дружество по ДДС, която съгласно официалния отговор от кипърска страна е направена преди датата на издаване на процесните две фактури.

Изводът е, че липсват достатъчно документи, доказващи изпращането на стоките до територията на Кипър. При липса на други доказателства, установяващи по категоричен начин физическото преминаване на стоките от територията на РБ до територията на Кипър и получаването им там от регистрирано по ДДС лице, правилно съдът е приел, че твърдяните от РЛ ВОД са недоказани. При липса на пълно доказване на релевантното за спора обстоятелство относно транспортирането, преминаването на стоките от РБ на територията на друга страна – членка на ЕС, обосновано е прието, че не е налице ВОД. В този случай не се прилага нулева данъчна ставка на облагане и се дължи ДДС в определения от приходните органи размер.

При този изход основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски в касационното производство. Същите се дължат в претендирания размер от 3 110, 30 евро, съответстващ на материалния интерес на спора.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33063/09.10.2025 г на Административен съд - София – град, постановено по административно дело № 808/2024 г.

ОСЪЖДА „А. Т. ЕООД гр. София с ЕИК 204741828, да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 3 110, 30 евро за разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното съдебно производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Д. П. п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА