Производството е по реда на чл. 459, ал. 8 ИК, във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М. И., от [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат М. Ч., срещу решение № 14/12.02.2016 г. постановено по адм. дело № 19/2016 г. на Административен съд-Кърджали, с което съдът е потвърдил решение № 289/25.01.2016 г. на Общинската избирателна комисия /ОИК/-К., издадено на основание чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗМСМА - за предсрочно прекратяване на пълномощията на касатора в настоящото производство, като кмет на кметство-с. П., [община]. Релевирани са подробни оплаквания за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че незаконосъобразно с оглед правилото на чл. 41, ал. 3 ЗМСМА, съдът е приел, че след като лицето в едномесечния срок от избора му за кмет е предприело действия за заличаването на регистрацията му като едноличен търговец, но без да уведоми за това председателя на Общинския съвет и ОИК, то не е изпълнило задължението си по горепосочения текст, а оттам и че изобщо е налице фактическо основание за издаването на атакувания акт. По изложените в жалбата и в открито съдебно заседание по съществото на спора, чрез процесуалния му представител съображения, касаторът претендира отмяна на решението на административния съд и това на ОИК-К. за предсрочното прекратяване на пълномощията му, ведно с присъждане на направените по делото разноски.

Ответната ОИК-К. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 459, ал. 8 ИК, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното:

Административен съд-Кърджали е сезиран с жалбата на А. М. И., срещу решение № 289/25.01.2016 г. на ОИК-К.. За да приеме, че последният акт е законосъобразен, противно на оплакванията на касатора, съдът е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства. При това, в съответствие с данните от приложените по делото документи, обосновано е приел, че А. М. И. е избран за кмет на кметство-с. П., [община] на първи тур на проведените на 25.10.2015 г., местни избори, и с оглед регистрацията му като [фирма] е предприел необходимите действия, в т. ч. и е подал уведомление до ТД на НАП-П. по чл. 77, ал. 1 ДОПК, за започване на процедура за заличаването му като търговец. Последното обстоятелство е вписано в ТР на 19.01.2016 г., видно от приложено по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията. Удостоверението е представено в ОИК-К. на 22.01.2016 г. - в предоставения на лицето тридневен срок за възражения по смисъла на чл. 42, ал. 3, изр. първо ЗМСМА, ведно с преписи от уведомленията до председателя на Общинския съвет и ОИК-К., за които са налице данни, че са постъпили в общинската администрация на 19.01.2016, - след изтичане на едномесечния срок по чл. 41, ал. 3 ЗМСМА.

Между страните липсва спор и от данните по делото се установява, че ОИК-К. е сезирана със сигнал, получен от общинския съветник Б. П. С. за извършено нарушение на ЗМСМА от страна на А. И., който след като е избран за кмет на кметство продължава да извършва търговска дейност, като едноличен търговец. На свое заседание, проведено на 18.01.2016 г., ОИК-К. е обсъдила сигнала и е изискала удостоверение от Агенцията по вписванията, установяващо вписването на визираното в сигнала лице като едноличен търговец, при което взела решение да го уведоми на основание чл. 42, ал. 3 ЗМСМА за констатираното нарушение и му предоставила предвидения в закона тридневен срок за писмени възражения. Такива възражения са постъпили на 22.01.2016 г., ведно с приложени към тях документи. В резултат преценката на данните от приложените документи, ОИК-К. е приела, че А. М. И. е нарушил разпоредбата на чл. 41, ал. 3 ЗМСМА, защото не е уведомил председателя на общинския съвет и ОИК-К. писмено за прекратяване на дейността си, като едноличен търговец, в срока по посочената разпоредба, а оттам и че е налице основание за предсрочно прекратяване на пълномощията му като кмет на кметство, при условията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗМСМА. Обосновано съдът установява, че решение № 289/25.01.2016 г. на ОИК-К. е прието при спазване на изискванията на чл. 85, ал. 4 ИК и в него са изложени мотиви, сочещи на фактическите обстоятелства, послужили за издаването му, и е спазена процедурата по чл. 42, ал. 3 ЗМСМА. Атакуваното решение на ОИК е взето с мнозинство от две трети от присъстващите, като е подписано от председателя и заместник председателя на ОИК /при отсъствието на секретаря, изрично отбелязано в съставения за проведеното на 25.01.2016 г. заседание на комисията, протокол, и съобразно възможността, изрично предвидена в чл. 85, ал. 8 ИК/, поради което правилно съдът го е приел за валидно издадено, при съобразяване на относимите изисквания за ред и форма. Законосъобразен е и направеният от съда краен извод за съответствието на атакувания акт на ОИК-К. с приложимите в случая материалноправни разпоредби. Следва да се отбележи, че изцяло кореспондират с данните от приложените по делото документи, направените от съда изводи, че А. И. е бил регистриран, като едноличен търговец към момента на избирането му за кмет на кметство-с. П., като в едномесечния срок по чл. 41, ал. 3 ЗМСМА е предприел действия единствено за прекратяване на извършваната от него търговска дейност, но без да изпълни кумулативно даденото, императивно законово изискване да уведоми писмено за това председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия. В тази връзка от съда са изложени подробни и правилни съображения, които се споделят изцяло от настоящата инстанция и поради това не следва да бъдат възпроизвеждани от настоящата инстанция в отговор на оплакванията в касационната жалба, идентични с обсъжданите вече от първоинстанционния съд.

Съдът анализирайки установената по делото фактическа обстановка, обосновано и правилно е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. При осъществената от съда проверка на решението, в т. ч. и съобразно изискването по чл. 218, ал. 2 АПК, не се установява наличието на касационни основания за неговата отмяна. Поради това, касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното, неоснователно се явява предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски. Предвид това и липсата на направено от ответната страна искане в посочения смисъл, Върховният административен съд не присъжда разноски с настоящото решение.

Водим от горното и на основание чл. 459, ал. 8 ИК, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на ВАС, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14/12.02.2016 г. постановено по адм. дело № 19/2016 г. на Административен съд-Кърджали. Решението е окончателно.