16О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1033

гр. София, 01.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. И.

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. д. 2176 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Сдружение „Музикаутор“ чрез адв. М. А. обжалва решение № 801 от 28.12.2023 г. по т. д. 851/23 г., САС, 5 състав, с което е отменено решение № 260285/17.07.2023 г. по т. д. 2213/20 г. на СГС, ТО, VI-5 състав в осъдителната част относно сумата от 30 000 лв и е оставено в сила в отхвърлителната част за заплащане на обезщетение до пълния претендиран размер от 210 042 лв, представляваща обезщетение за неправомерно използване на музикални произведения, включени във филми, на основание чл. 95 ЗАПСП, вр. чл. 95а ЗАПСП.

Излага съображения са неправилно приложение на закона, наличие на съществени процесуални нарушения, както и необоснованост, основания за отмяна съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението, представено съгласно чл. 284, ал.3 , т. 1 от ГПК, поставя следните правни въпроси:

1. Длъжна ли е въззивната инстанция да извърши необходимите процесуални действия и да приобщи съответното писмено доказателство към делото, като поправи пропуска на първоинстанционния съд и събере поисканите от страните допустими и относими към предмета на спора доказателства и без да е налице ново изрично искане на страните, които са счели тези доказателства за приети по делото? Сочи наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Конкретно сочи, че по поставения правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 106 от 20.07.2021 г. по гр. д. 2885/20 г., III ГО, решение № 135 от 16.06.2015 г. по гр. д. 6627/14 г, III ГО.

2. Допустимо ли е оценката на въззивната инстанция по основателността на спора да е основана на доказателство, което не е порочно прието от нея? Допустимо ли е въззивната инстанция да разреши спора и да преценява доказателства, които не са събрани в производството по делото? Сочи допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като е посочил, че решението било постановено в противоречие с практиката на ВКС конкретно решение № 81 от 08.07.2014 г. по гр. д. 5665/13, III ГО, решение № 31 /2012 г. по гр. д. 502/11 г., III ГО на ВКС, решение № 265 от 2012 г. по гр. д. 7038/11 г., IV ГО на ВКС.

3. Допустимо ли е страна в производството да се позове на презумпцията по чл. 63, ал. 1 от ЗАПСП, предвидена в полза на трето лице (продуцент), с което страната не е доказала наличието на каквато и да е правна връзка, чия е доказателствената тежест за установяване на такава връзка? Мотивира допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

4. Приложимо ли е правилото на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 62 ЗАПСП за отношенията само по създаването на чуждестранни филмови продукции или те се уреждат от закона на държавата, в която филмът е създаден и кой е приложимият закон, по който се изведе авторскоправната закрила (т. нар. териториално действие на авторското право). Обосновава наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

5. Допустимо ли е да се разширява приложното поле на презумпцията по чл. 63, ал. 1 от ЗАПСП и да предполага, че филмовият продуцент е придобил правата за използване на филма не само за себе си, но и за трети лица, на които да разрешава ползването им и които трети лица осъществяват вторично ползване на филма? Обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

6. При включване на музикално произведение във филм авторът, създал музикалното произведение към филма, запазва ли правата си върху музиката, включена в него?

Касаторът счита, че решението е очевидно неправилно съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Твърди, че при постановяване на решението си въззивният съд е нарушил чл. 62, ал. 2 от ЗАПСП, приемайки че правата на авторите на музиката не са накърнени, тъй като не са автори на филма. Това било наличие на соченото основание, тъй като било установимо само от мотивите на решението, както и били нарушени правилата на логиката относно възприемане на музиката. След като използването било чрез услугата „видео при поискване“, то се предполагало, че съществен елемент било зрителното възприемане на образите. Не можело да се твърди, че видео услугата е самостоятелна, защото филмът бил и за слухово възприемане, с включеното озвучаване. С тези изводи съдът бил накърнил правилата на логиката, което обуславяло очевидна необоснованост на въззивното решение.

Ответникът „А1 България“ ЕАД чрез адв. В. Н. Д. оспорва касационната жалба. Позовава се на чл. 63 ЗАПСП.

„Ейч Би Оу Юръп“ с. р.о., Чехия, Прага чрез адв. К. Ч. оспорва касационната жалба. Счита, че след като ищецът е оспорил презумпцията на чл. 63, ал. 1 от ГПК, той следва да докаже, че между авторите и продуцентите е уговорено друго съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК. Излага подробни съображения по съществото на спора. Оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

„Ейч би оу юръп България“ ЕООД чрез адв. К. Ч. оспорва касационната жалба и искането за допускане на касационно обжалване. Излага подробни съображения по всеки от формулираните правни въпроси, както и соченото основание съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която частично е уважен иск с правно основание чл. 95 вр. чл. 95 а от ЗАПСП за сумата от 30 000 лв на ищеца „Музикаутор“ срещу ответниците „А1 България“ ЕАД, „Ейч би оу Ю. Б. ЕООД и „Ейч би оу Юръп“ с. р.о. Чехия и да потвърди отхвърлянето на исковете до напълно предявения размер от 210 042 лв за солидарното осъждане на ответниците за неправомерно използване на музикални произведения, включени във филма Отблизо, както следва Смак май бич ъп, Х. С. ис Нау и Дъ блоуърс дотър; както и музикални произведения Тракийски танци, Бегининг, Дрийм, Н. Г. Конспиръси Пи-ай1, Конспиръси Пи-ай2, Арабаконак, Колт, Мишън, Дядо И., Он дъ хил, Пасуърд, Фрийдом, Л., Адрес ту дъ бългериан пийпъл пи1, Адрес тъ дъ бългериан пийпъл пи2, Даутс, Игнърънс, Ю. Ага, Ди енд оф Ю. Ага, Кепчърд, Мадър, Транзишън 3 ту аутъм, Монолог, Ескейп, Сърч парти, Батъл, Ейкорн, Дъ пест, Дъ Мейджа, Т. фром Шумен, П. дъ бийтъл, А., Финал, включени във филма „Възвишение“, както и с музикални произведения Вем, Шайн, Айл Би Й. М. Тунайт, Райт дъ скай, включени във филма „Лове. нет“, в периода 01.09.2018 г. до 13.11.2020 г., но без да е получено предварително и писмено съгласие и разрешение въззивният съд е приел, че сдружение „Музикаутор“ е организация за управление на авторски права за възпроизвеждане на музикални и литературни произведения, за разпространение на записи, съдържащи такива произведения, за публично изпълнение, излъчване, предаване и препредаване на такива произведения, за предлагане по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до такива произведения по начин този достъп да бъде осъществен по място и време, избрани от съответното лице, за преработка на музикални произведения и синхронизирането им с други такива, за разпределението на компенсационни възнаграждения, дължими на нейни членове за възпроизвеждане на произведения от лицата за лично ползване. Този факт е установен от издадено Удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права, на основание чл. 40 а, ал. 2, т. 1 и чл. 40б, ал. и чл. 406 ал. 1 ЗАПСП от Министерство на културата. Също така от издадено удостоверение от Министерство на културата от 05.09.2014 г. е установено, че сдружение „Музикаутор“ е вписан в Регистъра на сдруженията по чл. 40 от ЗАПСП.

Установено е, че „Ейч би оу юръп“ с. р.о., Чехия, Прага предлага нелинейна услуга видео по поръчка, представляваща висококачествена аудио-визуална медийна услуга по заявка, която се предоставя от доставчика на медийната услуга и се разпространява като допълнение към лицензираните канали, която включва съдържание и интерфейс с национален обхват. Отделна услуга на видео по поръчка представлява неограничен достъп на потребителите до аудио-визуални продукти/филми, сериали, програми, съдържащи се в каталог с посочени HBO заглавия срещу заплащане на определена цена на база месечен абонамент за достъп до услугата. Избраните заглавия могат да бъдат гледани от потребителите по всяко време, във всеки даден момент в рамките на денонощието и многократно месечно.

Установено е, че между „Ейч би оу България“ ЕООД, лицензодател и „Мобилтел“ ЕАД (понастоящем „А1 България“ ЕООД), оператор, е сключен договор за лиценз от 01.04.2010 г. и анекс към него, по силата на който операторът се задължава да сключва абонаментен договор с абонатите на „Ейч Би Оу“ в съответствие с клаузите на договора, като операторът е задължен да носи изключителната отговорност за получаване на съответните разрешения и плащане на възнаграждения за използване на произведенията. „Ейч би оу България“ ЕООД предоставил на оператора правото да предлага услугата HBO GO. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Анекс към договора операторът носи изключителна отговорност за получаване на съответните разрешения и плащане на възнаграждения за използване на произведения и за всички права при изпълнение на произведение, включително музика доколкото е необходимо за разпространение на защитеното съдържание на HBO и съдържанието в реално време до оправомощените потребители. Прието е, че операторът гарантира, че по време на срока за разпространение на HBO GO ще поддържа в сила всички необходими споразумения с организации за колективно управление на авторските права, както и че ще заплати съответните авторски и лицензионни възнаграждения, по силата на законите, отнасящи се до авторското право и сродните му права. Операторът гарантира, че споразуменията му с такива организации включват всички артистични изпълнения и творби /включително и музикални произведения/ в защитеното съдържание на HBO GO и съдържанието в реално време. Съгласно чл. 18.1 операторът сключва абонаментен договор или изменя съществуващ такъв с абонатите на „Ейч би оу България“ ЕООД в съответствие с клаузите на този анекс за HBO GO. Страните са заявили, че не се установяват никакви договорни отношения между оправомощените потребители и лицензодателя „Ейч би оу България“ ЕООД във връзка с разпространението на защитеното съдържание на HBO GO и съдържанието в реално време.

Въззивният съд е приел, с оглед показанията на разпитан по делото свидетел, че между „Музикаутор“ и оператора „А1“ не бил сключен договор относно съдържащите се в платформата филми и сериали.

Възприети са изводите на изслушания по делото експерт Г. Р., депозирал основно и допълнително заключение, основани на осигурен достъп до международната база данни I.P.I и W.I.D. чрез платформата CIS-NET, че посоченият IP номер по международната база данни е уникален номер, който служи за идентификация на всеки автор на музикално произведение. Според експертизата, регистрант на страницата www.hbogo.bg e „Ейч би оу България“ ЕООД, който отговаря и за хостинга на страницата. Правото да заплаща за домейна и хостинга принадлежи на регистранта. Всяко едно от посочените от ищеца филмови заглавия са били налични на страницата www.hbogo.bg през процесния период, като са налични, включително и към момента на изготвяне на експертизата. Музикалните произведения в началните и крайните надписи на процесните филми, с изключение на филма „Възвишение“, отговаряли на посочените в исковата молба. Надписите в края на филма „Възвишение“ съдържали надпис с името на композитора - П. Д., като как е изглеждал даден сайт назад във времето можело да се установи чрез платформата Wayback Machine. При извършена проверка от вещото лице е установено, че филмът „Възвишение“ е бил наличен в платформата НВО GO от 01.07.2018 г. и е бил публикуван през процесния период.

Възприето е и заключението на вещото лице Весел П., съгласно което са посочени авторите на музикални произведения, с оглед данните от международните бази данни за идентификация на правоносители I.P.I. и Базата данни е информация за творбите W.I.D., в която се съдържали данни за произведението, изпълнителя, композитора и автора на текста, както и управляващата правата организация. С оглед посоченото в заключението, съдът е приел, че музикалните произведения от филма „Отблизо“ - 2004 г. са съответни на посочените в исковата молба, като композиторите на същите са членове на американската ОКУП - ASCAP, на английската ОКУП - BMI и ОКУП - IMRO. Композиторите на филма „Възвишение“ - 2017 г. са П. Г. С. и П. Р. Д., които са членове на ОКУП - Музикаутор. Композиторите на филма „Лов.Нет“ са идентични с посочените в исковата молба, като съответно са членове на ОКУП - френската SACEM, американската ASCAR, холандската BUMA, немската GEMA.

С оглед техническата експертиза, изготвена от вещото лице А. Д. – композитор, въззивният съд е приел, че траковете на диска с оригиналната музика на композитора П. Д. звучат във филма „Възвишение“ и са напълно идентични с музиката на филма, като съответстват по времетраене и музикално съдържание. С оглед допълнително заключение, след проучване на файловете на оригиналния диск на филма с блурей качество и филма от сайта „НВО макс“, съдът е възприел извода на вещото лице, че е налице идентичност между файловете от студиото с музиката, филма от оригиналния диск и филма от сайта. Прието е от съда, с оглед това заключение, че музикалното съдържание на музикалните файлове от студиото, филмите от диска и сайта, са едни и същи.

С оглед счетоводната експертиза е прието, че „А1 България“ ЕАД предоставя ТВ услуги и мобилни услуги с възможност за достъп до услугата „НВО GO“‘, като това се осъществява въз основа на договора за лиценз и съществува възможност за плащане и на двата вида услуги със сметката на абоната по договора за електронни съобщителни услуги. Прието е, че приходът е свързан с абонаментите за фиксирани и мобилни услуги, които „А1 България“ ЕАД предоставя и за които издава фактури и по този начин може да бъде определена средната стойност на прихода от месечната такса на съответните абонати, която може да бъде два вида - такса за фиксирани ТВ пакети с НВО канали и такса за планове за мобилна услуга. При проверка е установено, че „А1 България“ ЕАД не формира приходи от съдържание, предлагано чрез платформата „НВО GO“, поради което не може да се изчисли прихода, генериран от всяко музикално произведение, включено в процесните филмови заглавия. При проверка в счетоводството на ответника „Ейч Би Оу Юръп“ ЕООД е установено, че за периода 01.09.2018 г. – 13.11.2020 г. не е заплащало на сдружение „Музикаутор“ възнаграждения за използването на описаните в исковата молба произведения за разпространението им до абонати на оператора, като възнаграждение е изплатено само за директно разпространение на услугата по сключен между тях договор. Аналогично е установеното и при проверка в счетоводството на ответника „Ейч Би Оу България“ ЕООД. Прието е, че това лице също нямало договор, сключен със сдружение „Музикаутор“. Услугата се предоставяла директно на абонатите, като се заплащала като обща сума на абонат, която не е разпределена за конкретни произведения. Броят гледания от абонати на „А1 България“ ЕАД за всеки един от филмите за процесния период - 01.09.2018 г. - 13.11.2020 г. бил 15 217. Възнаграждението за използваните музикални произведения при преглед в интернет според Заповед № РД-09-641/02.12.2013 г. на министъра на културата възлиза на 0.08 лв. без ДДС, като според броя гледания в случая - възнаграждението възлиза на 1 217.36 лв.

Въззивният съд е приел, че посочените в исковата молба музикални произведения са обекти на авторското право, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗАПСП. Тези музикални произведения са използвани във филмите. Филмите също се ползвали със закрила като обекти на авторското право. Носители на авторските права върху филми и други аудио-визуални произведения били режисьор, сценарист, оператор, съгласно чл. 62, ал. 1 ЗАПСП. Наред с авторите, носители на права върху аудио-визуалните произведения били продуцентите, лицата, които организирали създаването на произведението и осигурявали финансирането му, съгласно определението на чл. 62, ал. 3 от ЗАПСП. Носители на авторските права върху музикални произведения били авторите на музиката, а при музикални произведения с текст и музикалнодраматични произведения и авторите на текста. Съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗАПСП авторите на музиката, на диалога, на вече съществуващата литературна творба, по която е създадено аудио-визуално произведение, на сценографията, костюмите и на други включени произведения, запазват авторските си права върху произведенията си.

Установено е, че до филмите, в които са включени процесните музикални произведения, е бил предлаган достъп по безжичен път на неограничен брой лица по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях – чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП. „А1 България“ ЕАД бил предоставил достъп на неговите абонати до съдържанието на електронната платформа HBO GO, а от заключението на съдебно икономическата експертиза се установява, че броят гледания от абонати на „А1 България“ ЕАД за всеки един от филмите за процесния период - 01.09.2018 г. - 13.11.2020 г. е 15 217. Филмите с включените в тях музикални произведения били достъпни до множество абонати през процесния период. Този начин на използване на филмите с включените в тях музикални произведения e приет един от видовете на начина на използване на произведенията по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП. При това зрителите сами избирали съдържанието/филмите, които да гледат, както и кога да осъществят достъп до тях. Предлагането на достъпа е до неограничен кръг лица, тъй като услугата HBO GO е била включена в пакет от телевизионни канали, който се предоставя от „А1 България“ ЕАД, което потенциално би могло да се ползва от всички негови абонати при закупуване на пакета.

Установено е, че „Ейч би оу Юръп“ ЕООД е предлагал нелинейна медийна услуга по заявка, по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗРТ, както и доставчик на медийна услуга по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗРТ. Прието е, че вслучая е налице особеност, изразяваща се в това, че абонатите на ответника „А1 България“ ЕАД са имали достъп до процесните филми, с включените в тях музикални произведения, които са поставени в електронната страница www.hbogo.bg. От извлечението от публичния регистър на С. e установено, че „Ейч би оу Юръп“ ЕООД предлага нелинейната услуга видео по поръчка HBO GO, представляваща висококачествена аудио-визуална медийна услуга по заявка, която се предоставя от доставчика на медийната услуга и се разпространява като допълнение към лицензираните канали, която включва съдържание и интерфейс с национален обхват. „Ейч би оу Юръп“ ЕООД е лицето, което има контрол върху съдържанието и списъка от филмовите произведения с включената в тях музика, които са достояние до неограничен кръг лица чрез електронния сайт. По тази причина отговорност за нарушаване на авторските права би възникнала и по отношение на „доставчика на съдържание“ „Ейч би оу Юръп“ ЕООД, което е лицето, което има контрол върху съдържанието и списъка от филми с включените в тях музикални произведения, които са достояние до неограничен кръг лица чрез интернет. Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол както върху избора на предавания, така и върху тяхната организация както в хронологичен ред при линейни услуги, така и в каталог при медийни услуги по заявка. Доколкото достъпът до електронната страница www. hbogo.bg е бил осигуряван от „А1 България“ ЕАД на неговите абонати, съдът е приел, че този ответник има ролята на доставчик на услуги.

По аргумент от правилото на чл. 21, ал. 2 и ал. 1 ЗАПСП, вр. с пар. 2, ал. 6 от ДР на ЗАПСП, въззивният съд е приел, че при липса на разрешение от страна на правоносителите и при констатация за нарушение на авторските права върху музикалните произведения, ответникът „А1 България“ ЕАД би следвало да носи отговорност наред с първия ответник. Първият и третият ответник попадали в обхвата на пар. 2, ал. 6 от ДР на ЗАПСП и при констатирано нарушение на авторското право те били легитимирани да носят отговорност. Въззивният съд е посочил и клаузата на чл. 17. 1 от сключения анекс от 31.12.2014 г. към договор от 25.08.2010 г., която предвижда за оператора „А1 България“ ЕАД отговорност за получаване на разрешения и за плащане на възнаграждения за използване на произведенията. Тази клауза и клаузата на чл. 18 от анекса не можели да се противопоставят на авторите, респ. на Музикаутор.

Въззивният съд е разгледал и нормата на чл. 16 от ЗТР , като е приел, че в случая твърдения в насока на наличие на вина поради противоправния характер на информацията или твърдение за факти и обстоятелства, които правят информацията явно противоправна няма.

Въззивният съд е намерил за приложимо правилото на чл. 63, ал. 1, вр. с чл. 62 ЗАПСП и по отношение на чуждестранните произведения на основание чл. 99, ал. 1, т. 3 ЗАПСП, по причина, че Р. Б. е страна по Бернската конвенция за закрила на литературни и художествени произведения, по която страни са и САЩ, Великобритания, И., Френска република, Кралство Н. и Ф. Р. Г.

Обобщен е извод, че при установяване на липса на отстъпени права, отговорността при нарушение на авторските права върху музикалните произведения следва да се носи от „Ейч би оу Юръп“ ЕООД и от „А1 България“ ЕАД, като последният предоставял на своите абонати код за достъп за регистрация за ползване на услугата HBO GO и по този начин е осъществявал контрол по отношение на зрителите, до които ще се доведе произведението. Въззивният съд е приел, че с оглед анализа на доказателствата, не били установени факти, че „Ейч би оу България“ ЕООД е извършил през процесния период действия, които да представляват използване на музикалните произведения по смисъла чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП. Този ответник бил регистрирал електронната страница, но нейното съдържание било под контрола на първия ответник, който е и доставчик на съдържание в Интернет по смисъла на пар. 2, ал. 6 от ДР на ЗАПСП и е управлявал филмовата платформа. Регистрантът не бил фактическия ползвател на публикуваното съдържание, част от което са филмите с включените в тях процесни музикални произведения.

Въззивният съд е приел, че твърденията на ищеца в исковата молба не са за самостоятелно използване на музикалните произведения по начина, посочен в чл.18, ал.1 вр. чл.18, ал.2, т.10 от ЗАПСП, а за използването им като включени в музиката, включена в процесните филми. Направен е извод, че за ползването на обекта на авторското право „филм“ разрешението следва да бъде дадено от неговите автори, сред които не са предвидени от закона авторите на филмовата музика, които не фигурират и сред лицата, притежаващи сродни права върху филма. В процесния случай е прието, че не се спори и се установява, че процесните музикални произведения не са ползвани самостоятелно, а с оглед използването на обектите на авторското право – процесните филми, в които били включени. Въззивният съд е приел, че за това ползване не е било необходимо даването на разрешение от авторите на музикалните произведения към филмите. С използването на процесните филми чрез предлагането им по безжичен път или по кабел на достъпа на неограничен брой лица до тях или до част от тях по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, не са нарушавани авторските права на авторите на музикалните произведения, а евентуално тези на авторите на филмите. Въззивният съд е подчертал, че счита, че авторите на музикалните произведения към филмите не са запазили своите авторски права върху тях. Техните права били гарантирани от закона с разпоредбата на чл. 62, ал.2 от ЗАПСП. Авторите на музикалните произведения към филмите обаче нямали авторски права върху обекта на авторско право – филм, поради което и разрешението за ползването на това авторско произведение не следвало да изхожда от тях. Следователно с процесното предлагане на филмите по безжичен път или по кабел не са нарушени правата на авторите на музиката, тъй като същите нямат такива върху филмите.

Правата на авторите на музиката, включена във филмите, се уреждали от закона с разпоредбите на чл.63 и следващите от ЗАПСП. Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗАПСП авторите на музиката сключвали с продуцента писмени договори, с които, ако не е уговорено друго или в ЗАПСП не е предвидено друго се смята, че му предоставят както за страната, така и за чужбина изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването и препредаването му по кабел, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до него или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, както и правото да разрешава превода, дублирането и субтитрирането на текста. Нормата на чл. 63, ал. 1 ЗАПСП предвиждала оборима презумпция, която била оспорена от ищеца със становището му на стр.199 от кориците на делото и в съдебно заседание на 07.10.2021 г. По отношение на филмите Отблизо и Лов. нет не били представени сключените писмени договори между авторите на музиката и продуцентите на филмите, поради което не било доказано страните по тях да са уговорили нещо различно от законовото правило с изключване на ползването по чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП. По тази причина, въззивният съд приема, че авторите на музикалните произведения са предоставили на продуцентите на тези филми изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването и препредаването му по кабел, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до него или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, както и правото да разрешава превода, дублирането и субтитрирането на текста.

По отношение на филма „Възвишение“ и на музикалните произведения, включени във филма Възвишение, е представен договор от 20.09.2017 г. за създаване на музика във филм и отстъпване на права върху нея между „Дрийм фактори“, в качеството му на филмов продуцент и музикалния продуцент „Фор Ю Арт“ ЕООД, представлявано от П. Д.. По отношение на това доказателство липсвало произнасяне на първоинстанционния съд за неговото приемане и приобщаване към доказателствения материал по делото. Въззивният съд е приел, че липсва оплакване във въззивните жалби относно това нарушение на съда и е приел, че не следва да го обсъжда. С оглед тези мотиви въззивният съд е приел, че по делото не е представен писмен договор между авторите на музиката и продуцента, поради което не е доказано страните по тях да са уговорили нещо различно от законовото правило и да са изключили правото на ползване по чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП по отношение на филма „Възвишение“.

Въззивният съд е изложил допълнителни мотиви, че дори да се приеме, че независимо, че първоинстанционният съд не е постановил определение, с което да приеме договор от 20.09.2017 г. за създаване на музика във филм и отстъпване на права върху нея между „Дрийм фактори“, в качеството му на филмов продуцент и музикалния продуцент „Фор Ю Арт“ ЕООД, представлявано от П. Д. и се приеме, че този договор е станал част от доказателствата по делото, то искът отново би бил неоснователен. По силата на този договор продуцентът на филма „Dream factory“ бил възложил на „Фор Ю Арт“ ЕООД, в качеството на музикален продуцент на звукозаписи и представител на композитора на музиката П. Д. да организира цялостния процес по създаване на музикалните произведения, техните звукозаписи и изпълнения, които ще бъдат включени във филма Възвишение. Съгласно чл.6, ал.1 от договора филмовият продуцент имал право да използва звукозаписите, изпълненията и/или произведенията или части от тях по всякакъв начин за цели, съобразно уговореното в договора и свързани с нуждите на създаването, промотирането и по-нататъшното използване на филма. Съгласно чл.6, ал.2 филмовият продуцент имал право да използва звукозаписите, изпълненията и/или произведенията или части от тях по всякакъв начин, включително за цели, извън уговорените в този договор и несвързани с нуждите на създаването, промотирането и по-нататъшното използване на филма при условие, че уведомява продуцента на звукозаписа в 2-седмичен срок от предложението да го използва и го съгласува с него. С разпоредбата на чл.21, ал.1, б.“д“ в полза на продуцента на филма Възвишение били отстъпени правата на излъчване /наземно или сателитно/, предаването или препредаването по кабел или чрез друго техническо средство на звукозаписите и изпълненията, заедно с филма; публичен показ, осигуряване на достъп на неограничен кръг лица посредством осигуряване на достъп до филма или до части от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всяко от тях. В чл. 22, ал.2, б. г от договора било предвидено, че правото на ползване чрез осигуряване на неограничен кръг лица достъп по начин, позволяващ да се осъществи по място и време, индивидуално избрани от тях, се отстъпва лично от композитора или чрез организацията за колективно управление на авторски права. Съдът е направил заключение, че разпоредбите на чл. 21 и чл. 22 от договора за създаване на музиката към филма „Възвишение“ са на пръв поглед взаимно противоречиви. От една страна, продуцентът на звукозаписа бил отстъпил на продуцента на филма правата на излъчване /наземно или сателитно/ предаването или препредаването по кабел или чрез друго техническо средство на звукозаписите и изпълненията, заедно с филма; публичен показ, осигуряване на достъп на неограничен кръг лица посредством осигуряване на достъп до филма или до части от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всяко от тях. От друга страна, авторът на музикалното произведение не бил предоставил такова право, а си е запазил правото да отстъпва това право на съответния ползвател. Тази привидна колизия се разрешавала от обстоятелството, че правото на музикалния продуцент да разрешава използването на музикалното произведение чрез предлагането му по безжичен път или чрез кабел, или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа, или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях, което е законово установено с разпоредбата на чл. 86, ал.1, т.4 от ЗАПСП, не било поставено от закона в зависимост от правото на автора на музикалното произведение. Правото на музикалния продуцент да отстъпи това свое право изрично било предвидено в закона с разпоредбата на чл. 86, ал. 2, т. 4 от ЗАПСП. Музикалното произведението се създавало от автор или съавтори. Автори били лицата, които са създали мелодията и текста на произведението, записали са я в обективна форма (нотна партитура, демозапис, писмен текст и т. н.) и са я изпълнили сами, или търсят изпълнители и продуценти и им ги предоставят, за да се запише тяхното произведените. Те са притежатели на авторски – имуществени и неимуществени права. Изпълнителят– музикант или вокален изпълнител бил лице, което изпълнява на живо или за целите на звукозапис вече написано произведение. Той не притежавал авторски, а сродни права. Въпреки това той трябвало да получи разрешението от автора да изпълнява песента му, като лицензия. Това ставало чрез договор за предоставяне на права. Продуцентът бил лицето, което се заема със записа и разпространението на музиката. Той имал и участие в самото създаване на музиката по креативен начин, като дава съвети и взема решения по аранжимента на произведението по време на работата по него в студио. За да извърши звукозапис и неговото издаване, продуцентът трябвало да притежава освен своите – сродни права, и някои от правата на автора и изпълнителя. С ангажирането на продуцент авторът на музикалното произведение давал съгласието си да се реализира произведението. При това не бил необходим договор за отстъпване на авторските права, които по необходимост и съобразявайки същността на продуцентската работа законът е възложил на продуцента с разпоредбата на чл. 86, ал.1 от ЗАПСП и които са част от авторските права, включени в нормата на чл. 18 от ЗАПСП: възпроизвеждането на произведението; разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението; публичното представяне или изпълнение на произведението; излъчването на произведението по безжичен път; предаването и препредаването на произведението по кабел; предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях; вносът и износът в трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество. Тези права не било необходимо да бъдат отстъпвани от автора/авторите на музика на музикалния продуцент, тъй като по силата на закона той ги притежавал. Въззивният съд е направил тълкуване, че с оглед разпоредбата на чл. 86, ал.2 от ЗАПСП законът давал възможност на продуцента да отстъпва с договор отделни свои права по ал. 1 на други лица, в това число на автори и изпълнители на записаните произведения. Това въззивният съд е приел, че е разграничение между правата на музикалния продуцент от правата на продуцента на филма, комуто авторските права върху музиката - предлагането по безжичен път или чрез кабел, или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях, следва да бъдат отстъпвани с договор.

С представения по делото договор от 20.09.2017 г. за създаване на музиката към филма „Възвишение“ музикалният продуцент бил предоставил на продуцента на филма притежаваните по силата на чл.86, ал.1 от ЗАПСП права на излъчване /наземно или сателитно/, предаването или препредаването по кабел или чрез друго техническо средство на звукозаписите и изпълненията, заедно с филма; публичен показ, осигуряване на достъп на неограничен кръг лица посредством осигуряване на достъп до филма или до части от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всяко от тях и това право не е зависимо от правото на автора на музиката. С оглед чл. 6, ал.1 от договора за създаване на филмовата музика било предоставено право на филмовия продуцент да използва звукозаписите, изпълненията и/или произведенията или части от тях по всякакъв начин /което означава всички посочени в чл.18, ал.2 от ЗАПСП форми на използване включително тази по чл.18, ал.2, т.10 ЗАПСП/, за цели съобразно уговореното /което съгласно чл.1, ал.4 от договора включва и по-нататъшно използване на филма/ и свързани с нуждите на създаването, промотирането и по-нататъшното използване на филма.

В процесния случай на продуцентите на филмите били предоставени правата на използване по чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП на музикалните произведения/техните звукозаписи. По тази причина не било налице твърдяното с исковата молба нарушение на авторските права.

Прието е наличие на солидарна отговорност на тримата ответници. Този извод е направен, като е подчертано, че основанието на иска не е договорна отговорност. Отговорността за нарушение на авторски права произтичала от нарушаването на общия принцип neminem laedere, което ангажирало деликтна, а не договорна отговорност. Отговорността по чл. 95 от ЗАПСП била предвидена в особен закон разновидност на деликтната отговорност, на основание чл. 45 от ЗЗД и обхващала както имуществените, така и неимуществените вреди, последица от нарушението. По отношение на нея била приложима общата разпоредба на чл. 53 от ЗЗД. Обезщетението следвало да бъде определено по реда на чл. 95, ал. 3 ЗАПСП като при определяне размера на дължимото обезщетение за нарушено авторско право съдът следвало да вземе предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението - пропуснати ползи, неимуществени вреди, приходи, реализирани от нарушителя във връзка с нарушението.

Обобщен е извод, че незаконосъобразно било определянето на обезщетение за всеки от трите филма, тъй като това не отговаряло на предмета на делото. Твърденията в исковата молба били за нарушени авторски права не върху филми, а върху музикални произведения. Изходът на процесния спор по никакъв начин не означавал, че авторите на музикалните произведения, използвани в музиката на процесните филми нямат право на възнаграждение за всяко използване /чл.65 от ЗАПСП/. Искът за заплащане на възнаграждение обаче бил различен от иска за присъждане на обезщетение за нарушаване на авторски права.

Допускането на касационно обжалване на решението на въззивния съд се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.

Посоченият в изложението, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, пети правен въпрос е разрешен от въззивния съд и обуславящ изхода на спора. Формирайки извод, че нормата на чл. 63 от ЗАПСП се прилага за всички филми, като за филма „Отблизо“, на основание чл. 99 от ЗАПСП, въззивният съд е приел, че с тази норма законодателят е създал оборима презумпция. По силата на тази норма, авторите на музикалните произведения били предоставили на продуцентите на филмите „Отблизо“ и „Лов. нет“ изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването и препредаването му по кабел, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до него или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, както и правото да разрешава превода, дублирането и субтитрирането на текста. Поради недоказване на нещо различно, при приложение на презумпцията на чл. 63 от ЗАПСП е прието, че след като музикалните произведения е доказано да са използвани във филмите, то правата на авторите са прехвърлени на продуцентите. Този извод е обусловил и последващия извод, че продуцентите притежават правото да излъчват филмите, да ги препредават по посочения в закона начин. С оглед притежаването на тези права от продуцентите с излъчването на филмите не било налице неправомерно използване по смисъла на чл. 18, ал. 2 т. 10 от ЗАПСП. С оглед изложените съображения при приложение на чл. 63, ал. 1 от ЗАПСП, обуславящият разрешаването на спора и съответно отхвърляне на исковете е въпросът относно приложението на презумпцията, предвидена в чл. 63 от ЗАПСП.

По отношение на филма „Възвишение“ е прието, с оглед сключения договор, че правата на музикалния продуцент са предоставени на продуцента на филма и че филмовият продуцент може да използва звукозаписа по всякакъв начин, което изключвало противоправното използване и твърдяното нарушение.

С оглед решаващите мотиви на въззивния съд и приложението на презумпцията, предвидена в чл. 63, ал. 1 от ЗАПСП, следва да се приеме, че с формулирания пети правен въпрос касаторът е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. С оглед правомощието на касационната инстанция, на основание чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос следва да се уточни, както следва: Относно приложното поле на презумпцията, предвидена в чл. 63, ал. 1 от ЗАПСП, в случаите на използване на музикални произведения във филм.

По отношение на посочения правен въпрос липсва трайна практика на ВКС, нормата се нуждае от тълкуване, за да бъде разкрит точния смисъл на съдържанието на чл. 63, ал. 1 ЗАПСП, който да осигури разглеждането на делата според точния им смисъл и това формира соченото от касатора основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поставеният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Предвид изложеното е налице очертаната от касатора допълнителна предпоставка съгласно т. 3, чл. 280, ал. 1 от ГПК.

По останалите формулирани правни въпроси съдът ще се произнесе с акта по съществото на спора. Соченото основание съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК също не следва да се обсъжда.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 801 от 28.12.2023 г. по т. д. 851/23 г., САС, 5 състав.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на касационния жалбоподател да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 4 200,84 лв. в едноседмичен срок от връчването му на настоящето определение.

При неизпълнение на указанията на съда касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: