Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46а, ал. 2 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ).

Образувано е по касационна жалба на Ф. Б., гражданин на И., [дата на раждане], срещу решение № 59/29.01.2016г., постановено по адм. дело № 1216/2015г. по описа на Административен съд София област.

Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, както и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Адв. Х., от името на касатора сочи като неправилни изводите на съда в насока материална законосъобразност на обжалвания акт и издаването му в съответствие с целта на закона. Твърди, че на г-н Б. не е даден срок за доброволно напускане на страната; не е изследвана възможността за налагане на по-лека и ефективна мярка; липсвали фактически основания за издаване на обжалваната заповед; както и че същата е в противоречие с целта на закона. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед У. 4078 ОЧ-1622, 11.12.2015г. на Д. Р. Д „Гранична полиция“ Д., с която на основание чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) на г-н Б. е наложена принудителна административна мярка „принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци“ до принудителното му отвеждане до границата на Р. Б, но за не повече от шест месеца.

Ответникът по касационната жалба, Д. Р. Д „Гранична полиция“ Д., не взема становище по същата.

Представителят на Върховна административна прокуратура взема мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна...