Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на областния управител на област С. чрез адв. И., против решение № 16/23.02.2015г., постановено по адм. дело № 170/2014г. от Административен съд – Силистра. Наведени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – С. В. В. представя писмен отговор на касационната жалба в който я оспорва като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура представя заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд - Силистра отменя по жалба на С. В. В. заповед № ЧР-02-353 от 20.10.2014 г. на областния управител на област С., с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Конкретните съображения за това са, че административният орган необосновано приема, че служителят е в състояние на несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл към момента на издаване на заповедта, като от доказателствата по делото се установява, че такова обстоятелство не е налице, поради което прекратяването на служебното правоотношение на посоченото правно основание е незаконосъобразно.

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд,...