Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).
Образувано е по жалба на М. А. Б. против заповед № РД-15-210/03.04.2015 г. на министъра на здравеопазването, с която служебното правоотношение на служителката е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена в нарушение на предписаната от закона форма и в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
За да се произнесе по съществото й, Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката до прекратяване на служебното й правоотношение е държавен служител и заема длъжността „главен експерт” в дирекция Управление на държавното участие в търговски дружества и собствеността” в министерството на здравеопазването. С оспорената заповед органът по назначаването прекратява служебното правоотношение на М. А. Б.. Като правно основание е посочен чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. във връзка с ПМС 67/2015 г. за приемане на Устройствен правилник на министерството на здравеопазването и утвърдено длъжностно разписание, в сила от 02.04.2015 г.
Съобразно приложените по делото длъжностно и поименно разписание, в сила от 05.01.2015г. дирекцията се състои от 15 щатни бройки, като за длъжността „главен експерт” са предвидени 5 щатни бройки, а общата численост на министерството е 256 бр. Видно от поименното длъжностно разписание един брой за длъжността „главен експерт” е вакантна.
В приетия Устройствен правилник на министерството на здравеопазването с ПМС 67/2015 г. в специализираната администрация има дирекция „Управление на държавното участие в търговските дружества" т. е. премахнато е от наименованието й „и собствеността”, която също се състои от 15 щатни бройки, а общата числеността на министерството е увеличена от 256 на 279 щатни бройки. Видно от приложеното по делото длъжностно разписание, в сила от 02.04.2015 г. и поименно длъжностно разписание, в сила от 03.04.2015 г. е, че в дирекцията за длъжността „главен експерт” бройките са увеличени от 5 на 6 и е създадена нова длъжност „старши експерт”, за която са предвидени 2 бройки, които са вакантни.
По делото са приложени и длъжностни характеристики за длъжността, заемана от жалбоподателката, както и 5 бр. длъжностни характеристики за длъжността „главен експерт” в дирекция „Управление на държавното участие в търговските дружества", които не са връчени на служители и са с дата на изготвяне 11.05.2015 г. т. е. след издаване на оспорената заповед.
С оглед на така установеното Върховният административен съд, състав на пето отделение направи следните изводи:
Заповедта е издадена от компетентния административен орган и в предписаната от закона форма, като съдържа всички необходими реквизити съгласно изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл., но същата е в противоречие с целта на закона и с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
От събраните по делото доказателства е установено, че присъщите за длъжността функции са запазени като е увеличен и броят на служителите, на които е възложено изпълнението на тези функции. Същевременно са налице две вакантни бройка за създадената нова длъжност „старши експерт”. Следователно по отношение на заеманата от Б. длъжност не са налице материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., поради което оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Приложените по делото длъжностни характеристики не могат да обосноват друг извод, тъй като същите са изготвени един месец след издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и не са връчени на съответните служители. За да се установи, че органът по назначаването е извършил структурни промени, като е възложил на длъжността "главен експерт" други функции, а заеманата от жалбоподателката длъжност не съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени в длъжностна характеристика, то длъжностните характеристики следва да са изготвени към момента на утвърждаване на съответното длъжностно разписание, за да се удостовери, че именно от длъжност с такива функции се е нуждаел органът по назначаването, а длъжността заемана от Б. е престава да съществува. Доказателства в тази насока по делото не са представени. Следва да се отбележи и че длъжността, заемана от жалбоподателката е свързана именно с дейността по управление на търговските дружества с държавно участие в капитала, което се установява от приложената по делото длъжностна характеристика. Освен това в случая правомощието на органа по назначаването да извърши структурни и организационни промени е упражнено в противоречие с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 6, ал. 1 от кодекса административният орган следва да упражнява правата си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В разглежданата хипотеза тези изисквания са нарушени. Разумното и добросъвестно упражняване на правомощията изисква при преструктуриране на администрацията, без да е намалена числеността й да се премахнат първо бройките, които не са заети, тъй като очевидно дейността може да се изпълнява от по-малко служители на съответната длъжност. В случая това не е направено – налице е вакантна позиция за длъжността „главен експерт”, като след съкращението отново са налице вакантни длъжности, а е премахната бройка за длъжност, чиито функции се изпълняват от реално назначен служител и същевременно бройките, предвидени за изпълнение на длъжността са увеличени. По този начин е нарушен и принципа, установен в чл. 6, ал. 2 от АПК и правата на жалбоподателката са засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта, тъй като оптимизирането на работата, без да се намалява общата численост на администрацията е следвало да се предприеме с премахване на щатни бройки, които са вакантни. Нарушението на принципа на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК също обоснова извод за постановяване на оспорената заповед в противоречие с материалния закон и е основание за нейната отмяна.
Посочените нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон обосновават постановяване на оспорената заповед в противоречие и с целта на закона, тъй като действията на органа не са насочени към оптимизиране на работата чрез осъществяване на дейността от по-малко, но по-квалифицирани служители, а към произволно упражняване на административните правомощия по освобождаване на служителите. Това е още едно основание по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК за отмяна на оспорената заповед.
С оглед изхода на делото следва да се осъди министерство на здравеопазването да заплати на М. А. Б. направените по делото разноски в размер на 750 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, е неоснователно. Не всяко уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение над минималния размер е прекомерно. Да се приеме обратното означава да се наруши свободата на договарянето, което е в противоречие със закона.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед РД-15-210/03.04.2015 г. на министъра на здравеопазването, с която е прекратено служебното правоотношение на М. А. Б..
ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването да заплати на М. А. Б. сумата 750 лв. (седемстотин и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.