Производството по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационниа жалба от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) - [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 430 от 25.01.2016г. по адм. дело № 11084/2013г. по описа на на Административен съд - София – град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 21208494/04.03.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – С..

С уведомление от 14.03.2016г. адвокат Г. е представила влязло в сила Решение № 1863 от 16.11.2015г. по търг. д.№ 5227/2014г. по описа на СГС, удостоверяващо, че след приключване на производството по несъстоятелност [фирма] е заличено от Търговския регистър на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ.

При тази фактическа установеност Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, в изпълнението на задължението си да следи за допустимостта на производството служебно намира, че със заличаването на дружеството от Търговския регистър юридическото лице е загубило своята правосубектност. Тъй като това правнорелавантно обстоятелство е настъпило преди постановяването на обжалваното първоинстанционно решение, то също е постановено при наличие на абсолютна процесуална пречка, обуславяща допустимостта на постановения съдебен акт. При неправосубектност на оспорващия е налице хипотезата на чл. 159, т. 2 АПК вр. с §2 ДР ДОПК, налагаща обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваната му част и прекратяване на производството по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 АПК вр. с чл. 159, т. 2 вр. с чл. 228 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 430 от 25.01.2016г. по адм. дело № 11084/2013г. по описа на Административен съд - София – град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 21208494/04.03.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – С., потвърден с Решение № 1219/15.07.2013г. на Директора на Дирекция” ОУИ” при ЦУ...