Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. И., гражданин на Г., против Решение № 2738 от 20.04.2015 г. по адм. дело № 2062/2015 г. на Административен съд София-град (АССГ).

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички правно-релевантни факти и обстоятелства, установяващи обективната истина и имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице. Моли решението да бъде отменено.

Ответникът – Заместник председателят на ДАБ изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Д. И., против Решение № 528 от 09.02.2015 г. на зам.-председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75 ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75 ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да мотивира този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същото е съобразено с целта на закона. Съдът е установил, че молбата на чужденецът е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР...