Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от З. П. Т., М. К. Т., В. А. И. и Сдружение „Ч.“ срещу решение № 928/20.02.2015 г., постановено по адм. д. 2465/2014 г. по описа на Административен съд – София-град.

Касационните жалбоподатели твърдят, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие със съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Искат да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде уважена жалбата им или да бъде върнато делото за ново разглеждане. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба, писмени бележки и пледоарията по същество в открито съдебно заседание. Не претендират заплащане на разноски.

Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът – кметът на [община], редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение № 928/20.02.2015 г., постановено по адм. д. 2465/2014 г. по описа на АССГ отхвърлена жалбата на З. П. Т., М. К. Т., В. А. И. и Сдружение „Ч.“ против решение № 59/31.01.2014 г. на пети специализиран състав на Комисията, с което е установено, че кметът на [община] не е осъществил спрямо тях нарушение на забраната за дискриминация под формата на неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 1, и ал. 2 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ)та (ЗЗДискр.) във връзка с § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. по признак „увреждане“ като е оставена без уважение жалбата...