Производството е по реда на чл. 175, ал. 1 вр. с чл. 228 АПК и чл. 248 ГПК вр. с чл. 144 АПК.

Образувано е по искания от [фирма], [населено място], [улица], №, ап., чрез процесуален представител, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 2531/08.03.2016г. по адм. дело № 7305/2015г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение и изменение на същия съдебен акт в частта му за разноските.

Дружеството поддържа, че в посоченото решение е допусната грешка при пресмятането на общия размер на сумата на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по посочените фактури. В подкрепа на тезата си излага конкретни доводи, като претендира поправка на очевидна фактическа грешка, като вместо посочената сума от 14 352.67лв. се впише 10 479.33лв. и в съответствие с така определения материален интерес се измени решението в частта му за разноските.

Ответникът по исканията не изразява становище по тяхната основателност.

Върховния административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 2531/08.03.2016г. по адм. д. № 7305/2015г., състав на Върховния административен съд, І отделение, е отхвърлил жалбата на [фирма], [населено място] против РА № 2141309417/11.02.2014г., в частта, потвърдена с Решение № 820/12.05.2014г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – [населено място] при ЦУ на НАП, с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма] и по фактури с № 1394/31.08.2012г. и № 1440/28.09.2012г., издадени от [фирма] в общ размер от 14 352, 67 лева, ведно със съответните лихви за забава, като дружеството е осъдено да заплати на Дирекция „ОДОП” – С. сумата от 1458.50 лева, представляващи разноски.

Съпоставката между изразената в мотивите и обективираната в диспозитива на съдебния акт воля сочи, че тричленният състав точно е посочил по кои спорни фактури приема, че с РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит, но неправилно е изчислил общият сбор на ДДС по тях. Посоченият в отхвърлителната част на диспизитива на решението размер не е съобразен с издаденото към фактура № 1440/28.09.2012г. кредитно известие № 1464/09.10.2012г., в резултат на което размерът на отказаното право на данъчен кредит, посочен в РД и РА, за данъчен период месец септември е 83.33 лв. Това обуславя редуцирането на вписаната в решението сума поради наличие на очевидна фактическа грешка, като вместо посочената сума от 14 352.67лв. се впише 10 479.33лв.

Този извод обуславя и основателността на искането за изменение на решението в частта му за разноските в съответствие с точно определения размер на отказаното право на приспадане на данъчен кредит, идентичен с материалния интерес, за който жалбата е уважена, респективно - отхвърлена. След насрещна компенсация на дължимото юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство и съответната част от сторените от жалбоподателя разноски пред АССГ решението следва да се измени в частта за разноските, като в полза на Дирекция „ОДОП” се присъди сумата от 1 144.38 лв.

Така мотивиран и основание чл. 175 АПК и чл. 248 ГПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 2531/08.03.2016г. по адм. д. № 7305/2015г. по описа на Върховния административен съд, І отделение, като в частта, с която е отхвърлена жалбата на [фирма], [населено място] вместо вписания общ размер на отказания данъчен кредит от „14352, 67лв” се чете: „10 479, 33лв” (десет хиляди четиристотин и седемдесет и девет лева и тридесет и три стотинки).

ИЗМЕНЯ Решение № 2531/08.03.2016г. по адм. д. № 7305/2015г. на Върховния административен съд, І отделение в частта му за разноските, като вместо сумата от 1458.50лв. ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица], №, ап. да заплати на Дирекция „ОДОП" – С. при ЦУ на НАП сумата от 1 144, 38 лв. ( хиляда сто четиридесет и четири лв. 0.38 ст.), представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.