Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на А. К., гражданин на Албания, срещу Решение № 339/27.06.2007 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение е допуснал съществено нарушения на административнопроизводствените правила, както и че е приложил неправилно чл. 8, чл. 9 и чл. 6, ал. 1 от ЗУБ.
Ответната страна – председателя на ДАБ не изразява становище.
Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт.
Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Разгледана по същество е основателна.
Административното производство е започнало по молба за закрила от А. К. от 09.01.2007 г. при ДАБ, в която като причина за напускане на държавата й на произход Албания е посочена заплахата от кръвно отмъщение. На същата дата, чрез даване на писмени указания (л. 46), административния орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ (ред. ДВ.бр. 30/2006 г.) като е запознал молителката на разбираем от нея език (албански), с реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва и за нейните права и задължения, както и е провел интервю за изясняване на бежанска й история, съгласно чл. 73 (ДВ,бр. 31/2005 г.), видно от което А. К. е напуснала Албания през юли 2003, преминавайки в Македония заедно с цялото си семейство, по причина заплаха от отмъщение от страна на трето лице спрямо мъжете от семейство Каци. В последващо интервю от 08.02.2007г., молителката е потвърдила причината за напускане на родината си и доразвила своята история, уточнявайки лицето заплашващо семейството й, някой от причините за възникване на враждата, развитието на конфликта и действията на семейството й.
Пред административния орган е представен точен превод на съдебно решение № 533 на Районен съд Тирана, с което имената на част от членовете на семейство Каци, в т. ч. и на жалбоподателката, са променени поради „кръвно отмъщение от отказ от ислямско вероизповедание и приемане на католицизма”. По административната преписка се намира и справка с вх. № 1944/17.08.2006 г. на отдел „Специализирана информация” при ДАБ, чийто предмет касае обща информация за държавата Албания, данни за „кръвното отмъщение” и отношението на албанските власти към него и наличието му като основание за предоставяне на бежански статут. Въз основа на тази справка и останалите данни по преписката, интервюиращия орган е изготвил становище, с което се предлага да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката, като изложените в становището мотиви са пренесени и в обжалвания в настоящото съдебно производство административен акт.
От своя страна административният орган, за да постанови своя отказ по отношение на А. К., приел че спрямо нея не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона, в страната й по произход, както и че в хода на административното производство не са заявени обективни данни, които да доведат да извод за наличие на законово релевантна заплаха или посегателство към молителката. Приел е също така, че молителката не е потърсила помощ от официалните власти, които видно от представената по делото справка от 17.08.2006 г., властите „полагат сериозни усилия за ликвидиране на тази антихуманна традиция” (кръвното отмъщение).
В хода на съдебното производство са представени удостоверение и писмо, изходящи от Главна дирекция Полиция при Министерството на обществения ред в Р. А., установяващи, че семейство Каци е засегнато от „феномена кръвно отмъщение” и с които се декларира позицията на полицейските органи в Албания, че животът на членовете на семейство Каци е бил и остава сериозна застрашен, както и че поради спецификата на проблема, полицията не се ангажира с опазването на живота на семейството, тъй като е извън техните възможности.
При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че Решение № 339/27.06.2007 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б., в частта с която е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на А. К. е постановено от компетентен административен орган и в установената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това е така, тъй като административния орган не е изследвал обстоятелствата относно реалната ситуация за възможностите на официалните власти в Албания да се противопоставят ефективно срещу деяния, извършвани от лица по повод „кръвна вражда” и конкретно дали посочените като заплаха за живота и здравето на жалбоподателката – Г. В. и неговото семейство, могат да бъдат субект, осъществяващ преследване или тежки посегателства. Тук следва да се посочи, че декларативното посочване на взетите мерки от страна на властите не дават информация за постигнатия резултат срещу този „феномен”, както и за възможностите за вътрешно разселване спрямо жалбоподателя, което прави постановения акт издаден в нарушение на чл. 75, ал. 4 от ЗУБ (ДВ, бр. 30/2006).
Освен това липсва каквото й да е обсъждане на посочения в съдебното решение на районния съд в Тирана повод за промяната на името на молителката (промяната в нейната и на семейството й религиозна ориентация към християнството е изначалния повод за възникването на конфликта между двете семейства, налагащо като мярка промяна в личните й данни) при положение, че същата е декларирала в административното производство, че е „мюсюлманка”, което само по себе си се явява нарушение на чл. 35 от АПК. Следа също така да се посочи, че дори т. нар. „актуална” справка, послужила като основание за административния орган да направи своите изводи относно проявленията и отношението на официалните власти към кръвната вражда, е изготвена близо една година преди издаването на акта и съдържа констатации относими към 2005 г., което се явява недопустимо спрямо принципа, че основателността на искането за закрила следва да се преценява при произнасянето от страна на органа. От тук и извода, че ползваните актуални справки трябва да съдържат данни за факти, чието проявление е близко по време към момента на произнасяне.
Що се касае до доводите в жалбата, касаещи останалите адресати на акта, то настоящия съдебен състав, счита че същите не следва да бъдат обсъждани, тъй като те са неотносими към предмета на настоящото производство - законосъобразността на решение № 339/27.06.2007 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която се отказва закрила на А. К.. С обжалваният административен акт е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), на лицата А. К., Е. К. и К. К., но в случая правото на жалба срещу процесния административния акт е упражнено единствено от страна на А. К..
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК и чл. 90, ал. 2 от ЗУБ, Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 339/27.06.2007 г на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б.. ВРЪЩА
административната преписка на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б. за произнасяне в 14 дневен срок, съгласно указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС в 14 дневен срок от съобщаването Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К./п/ Л. М. Й.К.