Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК.

Образувано е по жалба на И. М. С. от гр. С. и С. М. С. от гр. П. срещу мълчалив отказ на министъра на земеделието и продоволствието, да се произнесе по тяхно искане с регистрационен индекс АО-816 от 25.06.2007 г., с което са поискали да им бъде признато право на обезщетяване на основание § 27 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.

В жалбата се прави описание на фактите, свързани с първоначално подадената молба за признаване на правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 ЗСПЗЗ. Твърди се, че по искането за обезщетяване в т. 3 от представените архивни документи, административният орган не се е произнесъл. Няма произнасяне и от съда. Същевременно от влязлото в сила съдебно решение е установено, че изричният отказ да се признае право на обезщетение е отменен, поради което молят съда да отмени и настоящият мълчалив отказ.

Процесуалният представител на ответната страна - министърът на земеделието и продоволствието изразява становище за недопустимост на жалбата, като същевременно не оспорва фактите по издадените преди заповеди по заявлението от 2003 г., които прилага. Не оспорва и това, че претенцията по настоящия спор за 2000 дка гори не е включена в предходната заповед, обжалвана пред съда. Намира, че недопустимостта на претенцията е свързана с предмета на обезщетяване, което не се дължи за гори, а само за земеделски земи.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че подадената жалба срещу мълчаливия отказ на министъра на земеделието и продоволствието е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

По заявление с регистрационен индекс 94-ИИ-117 от 17.03.2003 г. министърът на земеделието и продоволствието е издал две заповеди. С първата заповед...