КАСАТОРЪТ е обжалвал решението от 22.06.2006 г. по адм. д. № 2038/05 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за спиране на изпълнението и забрана на достъпа до строеж като незаконен.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 33 и сл. вр. чл. 5, т. 4 ЗВАС.

ЧАСТ от ответниците молят решението да остане в сила, останалите не са взели становища по касационната жалба, прокурорът дава заклчючение, че е неоснователна.

1. След като по повод на касационната жалба, подадена в срок, служебно провери допустимостта на обжалваното решение, Върховният административен съд го намира за частично недопустимо. То е такова в частта, в която е постановено спрямо ответниците-физически лица. Строежът не засяга техни права и законни интереси, поради което те не са били процесуално легитимирани да участват в делото. Следва спрямо тях решението да бъде обезсилено - чл. 209, ал. 2 вр. чл. 218ж, ал. 2 ГПК и чл. 11 ЗВАС.

2. В останалата си част решението е допустимо, а касационната жалба е частично основателна.

а. Неоснователно е касационното оплакване, свързано с квалификацията на строежа като балкон или пристройка. И в двата случая за извършването му е било нужно строително разрешение - чл. 148, ал. 1 вр. чл. 151 ЗУТ.

б. Неоснователно е оплакването, че строежът е бил законен като извършен въз основа на разрешение за строеж от 1982 г. Установено е, че е извършен през 2005 г., а, съгласно чл. 227, ал. 3 ППЗТСУ отм. , строителното разрешение е загубило правното си действие след 1987 г.

в. Съгласно § 16, ал. 1 ЗУТ търпими са строежите, извършено без строителни книжа до 7.04.1987 г., поради което неоснователно е и оплакването, че извършеният през 2005 г. строеж е бил търпим. Вън от това, заповедта не съдържа разпореждане за премахването му, в забраната за която се изразява търпимостта.

г. Основателно е касационното оплакване за незаконосъобразност на заповедта и потвърждаващото...