Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на Г. Т. П. от гр. П. срещу решение № 569 от 20.04.2010 г. на Административен съд - Пловдив, първо отделение, 9 състав.

Върховният административен съд - ІІІ отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С обжалваното решение съдът отхвърлил предявения иск от касатора на основание чл. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 203 АПК срещу Министерство на правосъдието за сумата 50 000 лв. неимуществени вреди и законната лихва върху нея, за период от 23.11.2007 г. до 27.10.2008 г. Жалбоподателят е твърдял, че същите са пряка и непосредствена последица от битовите условия при престоя му в следствения арест - Пловдив. Съдът приел иска за недоказан, нито наличието на причинна връзка между причинените вреди, твърдяни от ищеца и от друга страна бездействието на ответника.

В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна.

Съдът е събрал относимите доказателства, които е анализирал подробно. При изяснена фактическа обстановка е направил обоснован и законосъобразен извод, че поради неустановяване на незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца, претенцията му следва да бъде отхвърлена. Единствено неправилно в мотивите е посочил, че е необходимо преди предявяване на иска по съответния ред действието или бездействието да бъдат признати за незаконосъобразни. В случая е предявен иск с правно основание чл. 203 АПК за незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията в ареста в гр. П., респ. Министерство на правосъдието, които се установяват от съда пред който е предявен иска за обезщетение - чл. 204, ал. 4 АПК. Това обаче не се е отразило на съдебното решение като краен резултат.

С...