Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за върховния административен съд (ЗВАС), вр. с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресираните лица (ЗПГРРЛ).

Образувано е по жалба на Д. П. М. от с. Т., общ. Грамада, обл. Видин, срещу заповед № РД 09/167 от 14.12.2005 на Областния управител на област В., с която му е отказано отпускането на еднократно обезщетение за незаконна репресия по реда на ЗПГРРЛ.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и представя нови доказателства.

Ответникът - областен управител на област В., не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не е взел становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, обжалваната заповед се преценява законосъобразна.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, прецени събраните по делото писмени доказателства и за да се произнесе, прие за установено следното:

Жалбоподателят Д. П. М. е подал до областния управител на област В. искане за изплащане на еднократно обезщетение съгласно ЗПГРРЛ, на 27.12.2004г. Към искането са приложени писма до жалбоподателя, от Министерството на вътрешните работи, от кметствата на с. К. и с. Б., от Държавен архив – Ловеч, че не разполагат с данни за репресията срещу него; удостоверение от Висшия медицински институт - София, че Д. М. е бил приет за студент в Стоматологичния факултет през 1947 г. и е изключен на 07.11.1949г. на основание чл. 40 и чл. 41 от тогава действащия Закон за висшето образование (ЗВО). Представени са и нотариално заверени декларации от П. М. и А. М., че жалбоподателят е бил задържан в ареста на Околийско управление на МВР - гр. К., през януари 1949г. и че е бил интерниран в с. К., Ловешка област през м. юни 1949г.

Тъй като към този момент липсват писмени доказателства за репресията, доказателствата за обстоятелствата на репресията...