С решение от 27.03.2009 г. по адм. д. № 2553 от 2006 г. Варненският окръжен съд е отменил заповед № РД-09-1713 от 17.11.2006 г. на директора на РЗОК – Варна, с която е наложена на д-р Д. Р., ЕТ от Варна финансова неустойка по чл. 238, ал. 3, т. 6 от НРД 2006 в размер на 516 лв.

Против това решение на окръжния съд РЗОК е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му.

Върховният административен съд уважи касационната жалба. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 209, т. 3 АПК.

Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е основателно, защото се оправдава фактически от гледище на закона. Окръжният съд е констатирал, че обжалваната заповед е издадена на 17.11.2006 г., че решението от 04.12.2006 г. по адм. д. № 3696/2006 г. по описа на ВАС, петчленен състав, което е коментирано в мотивите, е обн. в. ДВ, бр. 101 от 15.12.2006 г., т. е. след издаване на заповедта, че това решение на петчленния състав влиза в сила от деня на обнародването му в официалния раздел на “Държавен вестник”. Въпреки тези констатации окръжният съд е приел, че в съдебното производство съдът не би могъл да осъществи контрол за законосъобразност на така нар. “регулативни стандарти”. Становището на окръжния съд е неправилно. Видно от текста на чл. 166, ал. 1 от НРД 2006 г., регулативните стандарти са променливи величини, утвърждавани за всяко тримесечие на годината от директора на НЗОК, след становище на председателя на БЛС, съгласно съвместна методика. Тези стандарти са в зависимост от бюджета на НЗОК, неговото месечно разпределение и очаквано изпълнение, докато според чл. 55, ал. 4 ЗЗО при искане на една от договарящите се страни НРД може да се променя само веднъж на шест месеца /освен в случай на промяна на наредбата на чл. 45, ал....