Производството е по чл. 33, ал. 1, във връзка с чл. 40, ал. 3 ЗВАС отм. и § 4, ал. 1 ПЗР АПК.

Образувано е по повторна касационна жалба на Г. П. К. от гр. Б., след отменено по реда на чл. 40, ал. 1 ЗВАС отм. от Върховния административен съд решение на Бургаския окръжен съд по адм. д. № 493/2004 г., срещу Решение № ІV- 229/18. 10. 2006 г. по адм. д. № 1381/2005 г. на Бургаския окръжен съд, с твърдения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на същото, отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б."в" ГПК, във връзка с чл. 11 ЗВАС отм. .

Ответниците по делото О. Б. и А. Т. не вземат становище по подадената касационна жалба.

Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че мероприятието за което е бил отчужден недвижимият имот през 1972 г. е реализирано. На мястото на имота е изграден паркинг, представляващ част от УПИ І, кв. 22 по плана от 1987 г., изменен с плана от 2002 г.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС отм. , поради което е процесуално допустима. По същество е ОСНОВАТЕЛНА.

С молба вх. № ЦД- 94- Г- 45/20. 05. 1998 г., Г. П. К. и А. П. Т., и двете от гр. Б., са поискали от Кмета на О. Б. отмяната на отчуждаването по чл. 1, ал. 2 ЗВСВОНИ по ЗТЗУ, ЗПИНМ и др. на застроено дворно място съставляващо бивш парцел ІІІ, от бивш кв. 43 по плана на ж. к. " Изгрев", гр. Б., със застроена и незастроена площ от 1000 кв. м., отчужден с Протокол № 5/18. 03. 1972 г. на ИК...