О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 208

гр.София, 24.02.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 525/ 2016 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 02.07.2015 г. по гр. д.№ 14884/ 2014 г. С него е потвърдено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 332/ 2014 г. и по този начин жалбоподателят е осъден да заплати на П. Л. С. на основание чл. 79 ал. 1 вр. чл. 231 ал. 2 ЗЗД сумата 4 768 лв – обезщетение за извършени ремонтни дейности в нает имот, със законната лихва върху тази сума от 16.10.2013 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 6 932 лв искът е отхвърлен поради извършено прихващане, а за разликата над 6 932 лв до 12 140 лв – като неоснователен.

Жалбоподателят моли касационното обжалване да бъде допуснато по материалноправния въпрос възможно ли е страните по договор за наем да уговорят отклонение от диспозитивния характер на нормата на чл. 230 ал. 1 ЗЗД, при условие че вещта има недостатъци и същите са били известни на наемателя при сключването на договора. Счита, че в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и че по него има противоречива съдебна практика.

Ответната по касация страна П. С. оспорва жалбата като поддържа, че поставеният от касатора въпрос е разрешен в съответствие,...