О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 44София, 04 февруари 2016 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари, две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2543/2015 г.

Производството е образувано по молба на адвокат Г. Д. Г., [населено място], назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител на Т. Д. П., с която се иска присъждане на възнаграждение за процесуалното представителство за касационното производство.

Ответникът по молбата П. Б. П., [населено място], счита молбата за неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:

Молителят е бил назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител на ответника по иска Т. Д. П. по гр. дело № 10849/2012 г. на Софийския градски съд. Съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК разноските за особен представител, назначен по този ред, са за сметка на ищеца. Според ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС ГПК предвижда и форма на процесуално представителство, което макар и регламентирано от специална правна норма не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки. Правната уредба на това представителство се съдържа в чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК и се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК. Особеният представител се назначава с акт на съда - определение, от който произтича и неговата представителна, спрямо отсъстващата страна, власт. Това представителство, съобразно чл. 36, ал. 1 ЗА...