О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 149

гр.София, 10.02.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

трети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 213/ 2016 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. М. М. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 516 от 27.10.2015 г. по гр. д.№ 365/ 2015 г. С него частично е потвърдено и частично е отменено решение на Смолянски районен съд по гр. д.№ 124/ 2015 г. и като краен резултат П. на Р. Б. (П.) е осъдена да заплати на касатора 2 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно повдигнато обвинение за извършено престъпление по дознание № 396/ 1998 г., преобразувано в сл. д.№ 140/ 2000 г. на СОСлС - И., като за разликата до пълния предявен размер от 17 000 лв искът е отхвърлен.

В. М. обжалва решението в отхвърлящата иска му част, а П. на Р. Б. не е подала касационна жалба, поради което в частта, в която искът е уважен до размер 2 000 лв, въззивното решение е влязло в сила.

Касаторът претендира допускане на касационен контрол по правни въпроси, които следва да бъдат уточнени (при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) в следния смисъл: процесуалноправен въпрос допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по възражение за принос от страна на ищеца, ако то е направено не с отговора срещу исковата молба, а с въззивната жалба; материалноправен въпрос за задължението на съда...