5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 714

София, 23.11.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 1452 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на И. Х. М., с адрес в [населено място], представляван от адв. Е. П., против въззивно решение № 2895 от 27 декември 2019 г., постановено по в. гр. д. № 4044/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е потвърдено решение № 3109 от 30 април 2019 г., постановено по гр. д. № 415/2015 г. по описа на Софийския градски съд, за отхвърляне на предявения от М. против Ю. Б. Ц., с адрес в [населено място], иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 41000 лева (част от цялостна претенция за сумата от 81000 лева), представляваща неустойка за забава при изпълнение на задължения по т. 2 и т. 3 от споразумение от 18.07.2014 г. към сключен между страните предварителен договор за замяна на недвижим имот от 25.11.2013 г.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се изводът на апелативния съд, че неустойката не следва да се присъжда. Поддържа се, че от заключението на съдебно-графологичната експертиза и свидетелските показания по делото безспорно се установяват сочените от ищеца обстоятелства, както и автентичността на направените поправки в споразумението. Необоснован бил изводът, че ищецът,...