Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

С въззивно решение № IV-23/26.02.2020 г. по гр. д. № 1933/2019 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 203 от 10.10.2019 г. по гр. д. № 1427/2018 г. на Карнобатския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Ф. Е. Х. и А. И. Х. срещу Е. И. А. и Ф. И. А. искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на площ от 152, 78 кв. м., обозначена със зелен цвят на скицата към заключението на съдебно-техническата експертиза, заключена между южната регулационна граница на УПИ * до северната фасада на съществуващата в УПИ * двуетажна масивна постройка и сградата на бивш битов комбинат, по цялото протежение на северната фасада на сградите и на изток достигащо до източната граница на УПИ * в кв. 5, а на запад граничещо с уличната регулация.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл. 283 ГПК от адв. Д. В. като пълномощник на ищците. Поддържа се основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Посочено е, че владението на реална част в определен период от време /след 2000 г./ може да има за последица придобиването й по давност, което не е отчетено от въззивния съд.

Ответниците по жалба, чрез процесуалния си представител, изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Ищците са изложили твърдения, че през 2015 г. са закупили две дворни места с обща площ 2 053 кв. м., находящи се в [населено място], община Сунгурларе, а именно: дворно място с площ 1 008 кв. м., образуващо УПИ * в кв. 5, заедно с построената в него полумасивна двуетажна жилищна сграда и незастроено дворно място с площ 1 045 кв. м., образуващо УПИ * в кв. 5. През 2003 г. първият ответник закупил по време на брака си с втората ответница дворно място с площ 590 кв. м., образуващо *, с което имотите на ищците граничат от юг. Закупените имоти били заградени със здрави огради, придържани с циментови колове, като владението им било предадено така, както е съществувало преди 1981 г. и те го продължили по същия начин. През 2017 г. ответниците нарушили целостта на оградата, разрушили я частично, унищожили дърветата, посадени в собствения на ищците УПИ * и заявили, че са собственици на част от дворното място на ищците с площ 152, 78 кв. м., заключени между южната регулационна граница на УПИ * до северната фасада на съществуващата в УПИ * двуетажна масивна постройка и сградата на бивш битов комбинат, по цялото протежение на северната фасада на сградите и на изток достигащо до източната граница на УПИ * в кв. 5, а на запад граничещо с уличната регулация.

Ответниците в защитата си по същество са изложили твърдения, че процесната площ съставлява част от собствения им УПИ * в кв. 5 по плана на населеното място.

Видно от нотариален акт № 111, т. 6, н. д. № 632/2015 г. ищците са закупили дворно място с площ 1 008 кв. м., образуващо УПИ * в кв. 5, заедно с построената в него полумасивна двуетажна жилищна сграда и незастроено дворно място с площ 1 045 кв. м., образуващо УПИ * в кв. 5. Ответниците се легитимират като собственици на УПИ * в кв. 5 по плана на населеното място, с площ 590 кв. м. /нотариален акт № 40 от 2003 г. за покупко-продажба/.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Б., изслушана в първоинстанционното производство, действащият регулационен план на населеното място, одобрен със заповед № 1082/05.03.1951 г., е единственият одобрен план. Няма извършвани промени в регулационната граница между УПИ * и УПИ *. Между имотите на страните няма ограда или остатъци от такава. Процесната площ не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ.

Във въззивното решение е прието, че процесната част е включена в собствения на ответниците УПИ *. Предвид изложените в жалбата доводи, че е следвало да бъде разгледано действието на изтеклата до влизане в сила на ЗТСУ отм. придобивна давност върху реално определената част от парцела, е посочено, че не е установено упражняването на владение от праводателите на ищците преди 1973 г. Твърдение за такова владение не е изложено и в исковата молба, а праводателите на ищците са се легитимирали с нотариален акт от 2008 г.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание очевидна неправилност на обжалваното решение, установима от неговото съдържание. Същото не е явно необосновано, нито сочи на видимо и тежко нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ не допуска придобиването по давност на реално определени части от дворищнорегулационни парцели. Чл. 181, ал. 1 ЗТСУ запазва действието на изтеклата до влизането на същия закон в сила придобивна давност върху реално определени части от дворищнорегулационни парцели, ако частите, предмет на владението, и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, които са действали дотогава, или съгласно ЗТСУ и Правилник за неговото приложение. Съгласно чл. 183, ал. 3 ЗТСУ в случаите по предходните алинеи, когато не е допустимо да бъдат обособени самостоятелни парцели, приема се, че е придобита идеална част, съответстваща на реално определената част от парцела. Тези разрешения обаче важат само за изтекла придобивна давност до влизането в сила на ЗТСУ, т. е. до 1.06.1973 г. Нормата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ възпроизвежда текста на нормата на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ в редакцията от ДВ бр. 34/2000 г., като запазва забраната за придобиване чрез правни сделки или по давност на реални части от урегулирани и неурегулирани поземлени имоти в урбанизирана територия, ако същите не отговарят на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ или не отговарят на условията едната реална част да се присъедини към съседен неурегулиран поземлен имот, а другата да може да се урегулира самостоятелно. След 31.03.2001 г. е недопустимо придобиване по давност на реална част от урегулиран поземлен имот в урбанизирани територии, която не може да се урегулира самостоятелно, а се присъединява към съседен урегулиран поземлен имот, дори и остатъка от имота отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ.

В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК.

С оглед изхода на делото касаторите дължат на ответниците направените разноски в касационното производство, които са в размер на 500 лв. /за адвокатско възнаграждение/.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № IV-23/26.02.2020 г., постановено по гр. д. № 1933/2019 г. на Бургаския окръжен съд.

Осъжда Ф. Е. Х. и А. И. Х. от [населено място], [община], [улица], да заплатят на Е. И. А. и Ф. И. А. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. М. К., сумата 500 лв. – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: