О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
гр. София, 20.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С
ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П
2. Е. В
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2578 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Симона партнерс“ ООД против решение №1049/28.05.2020 г., постановено по гр. д.№ 5009/2019 г. от 8-ми състав на САС.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивен съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СГС.
Съдът е приел, че за да възникне отговорност на възложителя за съответните твърдяни вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в обективната действителност трябва да са се осъществили следните материални предпоставки - деяние /действие или бездействие/; - противоправност / несъответст вие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/ - вреди /неблагоприятно засягане имуществената в случая сфера поради причи нени пропуснати ползи и претърпени загуби; - причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди; - вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима пре зумпция се предполага и виновното лице да е причинило вредите при или по повод изпълнение на възложената работа.
Съдът е приел за неоснователно възражението, че противоправността на поведение то, не е елемент от...