О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 628

София, 19.11.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. В

т. дело № 292/2020 година

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на У. Л. Е, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2258 от 16.10.2019 г. по т. д. № 2781/2019 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, с което е потвърдено решение № 732 от 16.04.2019 г. по т. д.н. № 7983/2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, седми състав, за спиране на производството по делото, на основание чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 ТЗ, с дадени указания на кредиторите на М. М., осъществяващ търговска дейност като ЕТ с фирма „М и Д М. М.” /н/, ЕИК[ЕИК], и на длъжника, че ако в едногодишен срок от вписване на решението в ТР, не поискат възобновяване на производството, същото ще бъде прекратено, а търговецът – заличен.

В жалбата се поддържат касационни доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Касационният жалбоподател оспорва правилността на изведения от съда извод за наличие на кумулативните предпоставки на чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 ТЗ за спиране на висящото производство по несъстоятелност – липса на налично имущество на длъжника, което да покрие разноските в производството по несъстоятелност и липса на привнесена от кредиторите сума за покриване на разноските, в дадения от съда срок. Твърди се, че под „достатъчно имущество” по см. на чл. 632 ТЗ следва да се разбира съвкупността от парично оценими права на едно лице, които...