Производството е по реда на чл. 131, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Стамова, действаща като процесуален представител на митница "Свиленград" и на РМД – гр. П. против решение №160/20.06.2007 г. на Пловдивския административен съд (ПАдС), ХVІІІ състав, постановено по адм. д. № 398 по описа за 2007 г. на този съд, отменящо решение № 8000 - 0140/08.02.2007 г. на началника на митница "Свиленград", потвърдено с решение № 1 – 4414 – 0052/12.03.2007 г. на директора на РМД – гр. П., с което на А. М. Т. от с. Д., област Х. са определени дължими държавни вземания – ДДС в размер на 1 617 лв., и с което решение съдът е присъдил в полза на физическото лице разноски в размер на 160 лева. От съдържанието на жалбата може да се извлече касационно основание, предвидено в чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че административният съд е постановил решението си в нарушение на чл. 753, ал. 2 и на чл. 660, ал. 2 ППЗМ, тъй като в конкретния случай безмитния внос е допуснат поради инвалидността на вносителя, тоест правото е с оглед личността на притежателя му. В касационната жалба се съдържа довода, че със смъртта на лицето правото на безмитен внос се погасява, защото инвалидността е условие за допускане на безмитния внос. П. неизпълнение на това условие за ползване на митническия режим е възникнало на основание чл. 199, ал. 1, т. 6 от Закона за митниците (ЗМ), вносно митническо задължение. Наследниците на вносителя не са освободени от заплащане на митни сборове и дружи държавни вземания. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне жалбата на А. Талева.

Ответникът по касационната жалба – А. М. Т., я оспорила чрез пълномощника си адв....