Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС), вр. с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ).

Образувано е по жалба на Б. Т. П., от с. Р., Софийска област, срещу Заповед № ОА-257 от 14.06.2006 г. на областния управител на Софийска област, с която на жалбоподателя е отказано присъждането на еднократно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по реда на ЗПГРРЛ.

От изложените в жалбата оплаквания се извежда довод за незаконосъобразност на административния акт, като постановен в нарушение на приложимия материален закон. Претендира се присъждане на обезщетение, съответно на претърпяната репресия.

Ответникът – областният управител на Софийска област не ангажира становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, предвид обстоятелството, че жалбоподателят не попада в категориите репресирани лица по смисъла на ЗПГРРЛ, поради което обезщетение не му се следва.

Върховният административен съд, пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 188 от ГПК, при липсата на данни за датата на уведомяване на адресата за постановения индивидуален административен акт, намира жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество - жалбата е основателна, по следните съображения:

Жалбоподателят Б. Т. П. е сезирал областния управител на Софийска област с искане вх. № 94-Б-16/04.05.2005 г. за заплащане на еднократно обезщетение по реда на чл. 5, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 11 от ЗПГРРЛ, за претърпяна от него репресия. Към искането са представени препис от присъда № 1439/8.11.1949 г. по НОХД № 1347/949 г. на Врачанския окръжен съд; 2 бр. удостоверения и декларация, видно от които за извършено престъпление по смисъла на чл. 155а, ал. 3, вр. с чл. 60 и чл. 51, п. 1 от НЗ, е изтърпял наложено му наказание "Лишаване от свобода" за периода 13.09.1949 г. - 08.08.1953 г.

в затвора, гр. Б.. Според мотивите на приложената присъда, инкриминираното деяние е обусловено от враждебно отношение към властта и несъгласие с нейните мероприятия. Поддържайки, че осъждането по НОХД № 1347/949 г. на Врачанския окръжен съд съставлява незаконна репресия, основана на политическите му убеждения, жалбоподателят Петков претендира репарация на претърпените имуществени и неимуществени вреди.

С атакувания отказ, въз основа на представените доказателства, областният управител на Софийска област е приел, че заявителят не попада в кръга на лицата, визирани в разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ (Обн., ДВ, бр. 35/28.04.2006 г.), поради което еднократно обезщетение не му се следва.

Административният акт е постановен от компетентен орган (зам. областен управител, изпълняващ функциите на титуляра в хипотезата на чл. 30, ал. 2 от Закона за администрацията), но в нарушение на материалния закон.

С. З. за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица (Обн., ДВ, бр. 50 от 25.06.1991 г.) е признато правото на обезщетение на посочените в разпоредбата на чл. 1 лица, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. Съгласно теста на чл. 2, тези лица имат право на еднократно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, а когато не са получили обезщетение за имуществени вреди и са починали, обезщетението се изплаща на техните наследници - деца, съпруг и родители.

Размерът и редът на изплащането на дължимото обезщетение се определят от Министерския съвет (чл. 4, ал. 1), като с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 е определен и компетентният да се произнесе по искането административен орган.

С приложимата към настоящия казус разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ (Обн., ДВ, бр. 29 от 2005 г.) законодателят изрично е регламентирал правото на еднократно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди на осъдените за приготовление за бягство,

опит за бягство или бягство през границата или убити при опит за бягство през границата при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Към тази категория лица принадлежи и жалбоподателят Петков като няма спор, че същият не е бил обезщетен за претърпяната репресия, видно и от собственоръчно изготвената му декларация от 10.09.2004 г.

В контекста на предписанията на цитираните разпоредби, относими към спора на въведеното фактическо и правно основание, незаконосъобразно аминистративният орган,

мотивирайки се с разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за признаване правото на обезщетение в полза на жалбоподателя. Независимо, че Наредбата не съдържа изрично позоваване на текста от Наказателния закон (Отм., ДВ, бр. 13/13.02.1951 г.), по силата на която е бил осъден Петков, фактът на осъждането за този вид престъпление, при описаната в мотивите на приложената присъда фактическа обстановка, несъмнено сочи на незаконна репресия по смисъла на чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ.

При преценка приложението на материалния закон към установените релевантни за спора юридически факти, разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 1, т. 11 и чл. ЗПГРРЛ

като нормативен акт от по-висок ранг, следва да се ползва с приоритет пред нормата на чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от закона. Наредбата като източник на правото е уредена в чл. 7, ал. 2 от ЗНА и като част от системата на постановяваните от изпълнителната власт подзаконови нормативни актове (правилници, наредби и инструкции), се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен (Арг.: чл. 7, ал. 2 от ЗНА). След като детайлизира законовата регламентация, Наредбата не може да води до стеснително тълкуване и ограничително прилагане на самия законов текст. Поначало нормативното съдържание на подзаконовия нормативен акт, съпоставено с това на закона, може да има различни функции: то може да допълва или развива закона, да запълва с конкретно съдържание бланкетна норми на закона, да улеснява организира прилагането му и пр. Недопустимо е обаче с акт на изпълнителната власт да се ограничава приложното поле на законовите разпоредби, като се редуцира действието им спрямо определена категория обществени отношения, регламентирани със самия закон.

С оглед заявеното фактическо основание на претендираното обезщетение - незаконна репресия, основана на политически убеждения по смисъла на чл. 1 - 3 от ЗПГРРЛ и фактът, че еднократно обезщетение не е било изплащано на жалбоподателя, същият отговаря на материалноправните предпоставки да получи претендираната репарация за имуществени и неимуществени вреди.

След като лицето е било осъждано с влязла в сила присъда за приготовление за бягство през границата при обстоятелства, свързани с неговите политически убеждения, е налице деяние, визирано в хипотезата на чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ и следователно извършителят отговаря на критерия "незаконно репресиран" по смисъла на специалния закон. При наличието на обективните предпоставки, причисляващи Б. П. към категория репресирани лица, областният управител е следвало да признае искането му за основателно, като определи и следващото се еднократно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.

Предвид изложените съображения, атакуваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а преписката - върната на административния орган на основание чл. 42, ал. 3 от ЗАП за ново произнасяне по искането, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на настоящото решение.

Водим от горното и на основание чл. 28 от ЗВАС, вр. с чл. 42, ал. 1, пр. 4-то от ЗАП, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

Заповед № ОА-257 от 14.06.2006 г. на областния управител на Софийска област, с която на Б. Т. П. от с. Р., Софийска област е отказано присъждане на еднократно парично обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. ВРЪЩА

преписката на областния управител на Софийска област - за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на материалния закон, дадени с настоящото решение

.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението от страните.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Ж. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. А./п/ М. М.

В.А.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ:

Считам жалбата за недопустима като подадена срещу административен акт, изключен от съдебен контрол по силата на чл. 32, ал. 4, изр. 2-ро от Закона за административното производство (ЗАП).

Жалбоподателят Б. П. е подал до областния управител на Софийска област първоначално искане с вх. № 94-Б-16/15.09.2004 г. за изплащане на еднократно обезщетение, съгласно ЗПГРРЛ (ред. ДВ, бр. 12/13.02.2004 г.).

С писмо изх. № 94-Б-16/2004 от 19.01.2005 г. областният управител е постановил отказ да се изплати обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че заявителят не попада в лимитативно изброените категории лица, съгласно действащата Наредба за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ (Отм., ДВ, бр. 35/28.04.2006 г.), като не е бил обжалван в законния срок.

С молба от 4.05.2005 г. жалбоподателят е направил искане за преразглеждане на отказа, постановен по заявлението му за изплащане на еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ, позовавайки се на законодателните изменения в ДВ, бр. 29/2005 г. и въвеждането на нови категории репресирани лица, на които се следва репарация за незаконна репресия.

С обжалваната заповед, макар и с непрецизен диспозитив, областният управител е отказал да преразгледа постановения отказ изх. № 94-Б-16/19.01.2005 г.

При така изложените фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Областният управител при решаване на въпроса за основателността на предявеното искане е взел предвид всички обстоятелства от значение за спора и е достигнал до извод, че жалбоподателят не притежава качеството репресирано лице по смисъла на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. От данните по делото и поддържаните твърдения в молбата за преразглеждане на въпроса от 04.05.2005 г. е видно, че отказът не е бил обжалван, т. е. същият е влязъл в сила и е породил целените правни последици. Заявлението от 04.05.2005 г. не съдържа друго фактическо основание от кръга на изброените в ЗПГРРЛ, по силата на което да е поискано изплащане на еднократно обезщетение за претърпяна политическа репресия. При това положение подадената молба вх. № 94-Б-16/04.05.2005 г. следва да се разглежда като искане по реда и на основание чл. 32, ал. 2 от ЗАП за преразглеждане на влезлия в сила административен акт по чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗАП, ако от акта не се придобити права въпросът може да бъде преразгледан от административния орган по искане на заинтересуван гражданин. По аргумент от чл. 32, ал. 4 от ЗАП отказът за преразглеждане на въпроса по реда на ал. 2 не подлежи на обжалване. При тази изрична нормативна забрана страната, предявила искане за преразглеждане на влязъл в сила индивидуален административен акт не разполага с процесуално право да обжалва отказа на административния орган да преразгледа въпроса. Поради това подадената в случая жалба се явява недопустима и като такава не подлежи на разглеждане, а образуваното производство следва да се прекрати.

И. О. М.:

В. А., съдия при ВАС