Производството е по реда на чл. 33 и следващите от Закона за Върховния административен съд.

Делото е образувано по касационна жалба от П. Г. Н., в качеството й на директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите – С. З. срещу решение № 113 от 5.06.2006г., постановено по адм. дело № 74 от 2006г., на Старозагорския окръжен съд. С обжалваното решение е отменена нейна заповед № 19 от 15.02.2006г. за дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител – отлагане на повишението в ранг до една година, наложено на служителката Т. Ж. Т..

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. „в” от Гражданския процесуален кодекс, приложим в касационното производство пред ВАС по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗВАС. Прави се искане за отмяната на решението и решаване на спора по същество.

Ответникът – Т. Ж. Т., в подадено до съда писмено възражение намира касационната жалба неоснователна. Навежда аргументи за правилност на първоинстанционното съдебно решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Старозагорският окръжен съд е приел, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при липса на конкретни мотиви. Приел е също така, че дисциплинарно наказващият орган не е извършил преценка на тежестта на нарушението и обстоятелствата при които то е извършено и не е обсъдил обясненията на служителя. Така постановеното решение е правилно.

Според изложеното в касационната жалба първоинстанционният съд не е обсъдил фактът, че служителката заема длъжност в общата администрация на РИОСВ – С. З. и извършеното от...