Г. В. Г. е подал касационна жалба срещу решението от 9.06.2005 г. по адм. дело №10380/2004 г. по описа на Върховния административен съд за отхвърляне на подадената от него жалба срещу решение № 252 от 28.09.2004 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частта, в която на основание чл. 60, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията му била наложена глоба в размер на 2 500 лева. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго за отмяната на решението на Комисията за защита на конкуренцията.

Комисията за защита на конкуренцията е поискала отхвърлянето на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира жалбата за неоснователна.

Тричленният състав на Върховния административен съд установил, че с писмо № КЗК-207/03/28.06.2004 г. Комисията за защита на конкуренцията поискала от Г. В. Г. информация за дейността на представляваното от него дружество на пазара на производство и търговия с хлебно зърно, брашно и хляб, която да предостави в 7-дневен срок от уведомяването. Писмото, изпратено с обратна разписка, било получено от съсед на адресата на 29.06.2004 г. С напомнително писмо № КЗК-207/03/25.08.2004 г. Комисията за защита на конкуренцията поканила отново Г. Г. да й изпрати нужната информация. Писмото било получено лично от адресата на 27.08.2004 г. В посочения в писмото нов 7-дневен срок Георгиев не изпратил поисканите сведения и документи, с което виновно осъществил състава на чл. 60, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията.

Съдът не възприел твърдението на жалбоподателя, че първото писмо на Комисията за защита на конкуренцията не му било предадено. Представената от него декларация с нотариална заверка на подписа на лицето Г....