Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Н. против решение № ІІ-38/29.04.08г. постановено от Бургаски окръжен съд по адм. д.№249/07г. С решението е отменен ДРА№1830/21.01.05г. издаден от ТДД "РД"-Бургас в частта, в която на О. Н. е увеличен финансовия резултат за 2003г. със сумата от 5 215, 02лв. и са определени данъчни задължения за същия период по ЗКПО, като е отхвърлена жалбата против ДРА в останалата част.
О. Н. обжалва решението в отхвърлителната му част. Релевираните в жалбата касационни отменителни основания са -необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Конкретните оплаквания са следните:
- неправилно съдът е приел, че продажбата на земя, частна общинска собственост и дървесина по такса на корен са стопанска дейност по смисъла на чл. 1 от ТЗ,
- неправилно съдът е приел, че Общината без да е образувала предприятие може да извършва стопанска дейност,
- неправилно и в противоречие с чл. 1 и чл. 2 от ЗКПО съдът е обложил приходите, а не печалбата от въпросните сделки,
- неправилно съдът е тълкувал и прилагал чл. 23, ал. 2, т. 13 и т. 14 от ЗКПО.
Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски.
Ответникът по касация - директорът на ДОУИ-Бургас чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата. Навеждат се доводи, че решението на Бургаски окръжен съд / обжалваното/ е съобразено с указанията по приложението на материалния закон, дадени с отменителното решение на ВАС.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия след като прецени жалбата като допустима, приема, че тя е неоснователна.
С ДРА, предмет на контрол пред окръжния съд, за периода от 2001, 2002 и 2003г. на ревизирания субект са определени допълнително данък печалба, данък общини и лихви за забава върху тези задължения в резултата на увеличаване на финансовия резултат за въпросните години...