Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Д. Х., против Решение от 03.02.2011 г, постановено по адм. дело № 1134 /2006 г. по описа на СГС, АО, ІІІ-А с-в. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразността на обжалваното решение и се иска отмяната му.

Постъпило е възражение от М. П., в което изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира, че постановеното решение от СГС е недопустимо.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Х. Х. против Заповед № РД-09-577 /05.10.2005 г, на кмета на Район "Панчарево", с която е извършено изменение на ПР, кв. 12, чрез разделяне на УПИ ІІІ-584, 584а, на два самостоятелни имота: УПИ ІІІ-584 и УПИ ХV-584а, както и в ПЗ за УПИ ХV-584а, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че производството по изменение на плана за регулация на процесния имот е по реда на чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ. Проектът за изменение на РП на посочения УПИ и изработен, съобразно установената в закона процедура Решението е недопустимо.

Процесната заповед е издадена във връзка с дело за делба, осъществена по реда на чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ, поради което приложима е разпоредбата на чл. 201, ал. 3 ЗУТ, която препраща към чл. 15, ал. 6 ЗУТ, относно влизането й в сила. Съгласно този текст, заповедите влизат в сила с издаването им и се съобщават на заявителите, поради което е изключено съдебното им оспорване. С оглед изложеното е безспорно, че заповедта не подлежи на обжалване с оглед императивността на посочената норма и СГС е следвало да прекрати производството по делото. Като я е разгледал по същество е постановил недопустимо решение, което ще следва...