Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на "Експо 2000" ООД, гр. С. чрез пълномощника адв. Й., срещу Решение № 389 от 12.03.2010г. на Софийски градски административен съд, постановено по адм. д. №607 по описа за 2009г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания/ППСПДВ/ № 42/09.10.2008г., издадено от началника на Митница - София, мълчаливо потвърдено от Началника на РМД София, с което на дружеството са определени публични държавни вземания мито в размер на 19 083лв. и ДДС в размер на 453 235лв. и съответни лихви, поради увеличаване на митническата облагаема стойност на внесени от дружеството стоки, доставени му от „С. Б.” и „Арима холдинг” в периода 2004-2006г.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди се, че :

=съдът игнорирал липсата на фактически и правни основания за издаване на процесния акт, изразяваща се в липса на мотиви как е определено увеличението на митническата стойност по всяка от процесните митнически декларации, а липсата на конкретна дата на възникване на митническото задължение е прието от съда за несъществено нарушение;

=съдът не отчел нарушенията на процедурата по чл. 84а, чл. 84к ал. 1 и чл. 84л ал. 4 от ЗМ, които са съществени;

=съдът не обсъдил представените от жалбоподателя доказателства, а основал решението си само на тези на митническия орган и без основание не кредитирал изцяло приетото без оспорване експертно заключение. Съгласно това заключение, на адресата на митническия акт е опростена сума в размер на 600 461, 88 евро от доставчика „С. Б.” по 91 бр. кредитни известия като действително платената цена към този доставчик е в размер на 5 763 326, 76 евро при декларирана стойност по процесните декларации от 7 290 035 евро. Жалбоподателят твърди, че мито и ДДС са платени върху декларираната стойност, в която се включват сумите, с които митническите органи са увеличили тази стойност. В тази връзка липсвали мотиви в съдебното решение;

=без основание съдът приел, че процесните РКО доказват допълнителни плащания към доставчиците, макар в тях да няма подпис на получател като задължителен реквизит, а също и че са основание за увеличение на митническа облагаема стойност без данни с кой конкретно ЕАД и с коя фактура по вноса са свързани;

=в нарушение на чл. 35 ал. 4 от ЗМ митническата стойност била определена субективно и по фиктивна стойност; няма основание за пропорционално разпределение на сумите от РКО върху всички описани в Постановлението декларации.

=неправилно съдът приел, че за процесните счетоводни записвания е неприложим СС-8 относно отчитане на фундаментални грешки.

Иска се отмяна на съдебното решение и на оспорения акт.

Ответникът по касационната жалба началникът на М. С., чрез юрк.Т. П., оспорва жалбата по съображения в писмено становище.

Заинтересованата страна ЦУ на НАП, чрез юрк. Х., оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на първо”а” отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното:

Процесният митнически акт е издаден в производство по чл. 84 и сл. от Закона за митниците – последващ контрол на декларираното по 193 ЕАД в периода 2004-2006г. за режим митническо складиране, последван от режим внос на стоки, доставени на "Експо 2000" ООД от „С. Б.” Германия и „Арима холдинг”Великобритания. По процесните декларации жалбоподателят декларирал доставени от „Арима холдинг” стоки на обща стойност 231 832 щатски долара и доставени от „С. Б.” стоки на обща стойност 7 290 035 евро. Установено е по неоспореното, прието от първоинстанционния съд заключение, че декларираната стойност по доставките на първия доставчик е била изцяло заплатена, а тази по доставките за 2004 и 2006г. на втория доставчик е платена сума в размер общо на 5 763 326 евро / с 1 536 619, 69 евро по-малко от декларираната стойност/. Вещото лице установило по справки за внесени стоки от този доставчик осчетоводени

91 бр. кредитни известия - 9бр. за 2004, 52бр. за 2005 и 30 бр. за 2006г., с които се коригира цената на доставките на този доставчик общо със сумата 600 461, 88евро. При процесния последващ контрол на декларираното, митническите органи констатират в счетоводството на „Експо 2000” ООД осчетоводяване на 2 бр. разходни ордери на обща стойност 1 339 151, 46лв. за 2006г. с получатели двете фирми-доставчици и 1бр. разходен ордер на стойност 844 575, 11лв. за 2005г. с получател германската фирма-доставчик. Приемат, че тези стойности представляват доплащане по процесните доставки по внос, поради което с тези стойности увеличават митническата облагаема стойност и при това увеличение определят процесния размер публични задължения. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Подробно съдът е обсъдил и правилно е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на фактическите и правни основания за издаване на обжалвания акт, както и че обстоятелството относно невръчване на изготвеният Допълнителен доклад № 7А/09.10.2007 г. на представител на дружеството не е от категорията на съществените нарушения. Изложените в тази връзка мотиви изцяло се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Правилно съдът е приел, че липсата на подпис на получател по осчетоводените РКО е несъществена относно доказването на фактите на плащане, след като самият адресат на митническия акт е осчетоводил документите, удостоверяващи плащане.

Твърдението на жалбоподателя, че сумите, с които е увеличена митническата облагаема стойност вече са участвали в декларираната от лицето такава са недоказани. Неплащането на част от декларираната митническа облагаема стойност само по себе си не означава, че доставчикът в последствие е „опростил” неплатената част от задължението. Основната теза на жалбоподателя, че процесните суми представляват търговска отстъпка по договора със „Сименс-Бош” съдът обосновано е приел като противоречаща на собственото му твърдение, че процесните стойности вече са участвали в митническата облагаема стойност и върху тях са събрани публични вземания по извършеното деклариране. Противоречи на логиката, че вносителят няма да иска намаляване на декларираната от него митническа облагаема стойност при последващото й намаляване с търговска отстъпка. Отделно от това, представените пред първоинстанционния съд писма на „С. Б.” Германия, потвърждаващи издаването на кредитни ноти на фирма „Експо 2000” за маркетинга и годишната премия на оборота за периода от 1997 до 2004г. вкл., представляващи отстъпки, намаляващи размера на дължимите суми не могат автоматично да се свържат с обсъдените разходни ордери, осчетоводени от вносителя. Обосновано съдът е приел, че е недоказано твърдението на жалбоподателя, че осчетоводяването на РКО представлява отчитане на фундаментални грешки по СС-8. Доказването на това обстоятелства изисква специални знания и опит и е следвало жалбоподателят пред първоинстанционния съд поиска съдебно-счетоводна експертиза с посочения предмет, за да докаже положителни факти, от осъществяването на които черпи изгодни за себе си правни последици. Отделно от това, отчитането на последващи търговски отстъпки не отговаря на определението за фундаментална грешка по стандарта, съгласно което такива са математически грешки, грешки, отклонения при прилагане на счетоводната политика и нормативни актове, неправилно тълкуване на факти, известни на счетоводителя по време на изготвяне на счетоводния отчет. Посочените изводи не се променят от представените в касационното производство ревизионен доклад и ревизионен акт №22501000239/17.08.2010г. на орган по приходите при ТД на НАП София, с последния от които на „Експо 2000” са определени преки данъци за периода 2004-2006г. В ревизионния доклад, в частта му за 2005 и 2006г., изобщо липсват мотиви, свързани с процесните разходни ордери, а точно в тези периоди са издадени ордерите.

Предвид на изложеното, липсват поддържаните в касационната жалба основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо”а”отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 389 от 12.03.2010г. на Софийски градски административен съд, постановено по адм. д. №607 по описа за 2009г. Решението не може да се обжалва. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. Ч.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Н./п/ М. М.

Т.Н.