С решение от 10.06.2005 г. по адм. д. № 66 от 2004 г. Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на А. В. М. от София против решение № 424 от 21.10.2003 г. на главния директор на СУ “Социално осигуряване” и потвърденото с него разпореждане № 17 от 11.06.2003 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е изменена на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО пенсията за осигурителен стаж и възраст, считано от датата на отпускането й - 01.03.2002 г., като е определен по-висок размер на пенсия.

Против това решение на окръжния съд А. В. М. е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му.

Върховният административен съд не уважи касационната жалба.

В оплакването, така както е формулирано от касатора, не са посочени закононарушения, а се излагат само обстоятелства по същество на делото, но направената по този въпрос преценка от градския съд не подлежи на касационен контрол. Тази преценка би могла да бъде проверена само при оплакване за игнориране или изопачаване на преценените доказателства. Такова оплакване в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно.

Ако оплакването е за нарушение на закона, по е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Съгласно чл. 70, ал. 1 КСО размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя като доходът, от който се изчислява пенсията се умножи със сумата, образувана от по един процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. При определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж от различни категории се превръща към трета категория.

На основание чл....