Производството е по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС), вр. с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси (ЗКВВООБ).

Н. А. Х., от гр. К., Пловдивска област, е подал касационна жалба срещу решение № 521 от 25.05.2006 г. по адм. дело № 271/2006 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за издаване на разрешение за съхранение и продължаване на срока на разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, обективиран в Заповед № Я3/С-21 от 31.01.2006 г. на началника на Районно полицейско управление (РПУ), гр. С.ки. От развитите в касационната жалба съображения се извежда оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на приложимия материален закон - касационно основание по смисъла на чл. 218 б, ал. 1, б. "в", пр. 1 от ГПК, вр. с чл. 11 от ЗВАС. Претендира се отмяна на съдебното решение и на оспорения административен акт.

Ответникът - началник на РПУ Стамболийски, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Прокурорът при Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението на Пловдивския окръжен съд не страда от пороци, съставляващи основания за касирането му, поради което жалбата следва да се отхвърли.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 33 ал. 1 от ЗВАС, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно.

С посочения съдебен акт, състав на Пловдивския окръжен съд е отхвърлил жалбата на Н. А. Х. срещу заповед № ЯЗ/С-21 от 31.01.2006 г. на началника на РПУ Стамболийски, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4, предл. 1-во от ЗКВВООБ е отказано издаването на разрешение за съхраняване и продължаване срока на разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие с № РВ 064021/10.12.2002 г.

За да постанови този правен резултат Окръжният съд е приел, че от доказателствата по делото е установено наличието на цитираното в оспорената заповед материалноправно основание за отказ да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила.

От установената фактическа обстановка пред първоинстанционния съд е видно, че касаторът е подал искане с вх. № К/С-415/09.11.2005 г. по чл. 41 и чл. 41а от ППЗКВВООБ за продължаване срока на издаденото разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и издаване на разрешение за съхраняването му. Към искането са приложени изискуемите се от чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ документи. В самото искане и в хода на проведеното административно производство не са били изложени конкретни причини, обосноваващи съгласно предписанието на чл. 41, ал. 2, изр. 1-во от Правилника, необходимостта от издаването на разрешение; не се сочат и доказателства в тази насока.

За да постанови отказ за издаване на разрешение за съхраняване и продължаване на срока за разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, началникът на РПУ Стамболийски (който е компетентният административен орган, съгласно чл. 43, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от ППЗКВВООБ) се е позовал на недоказана необходимост и е изложил подробни съображения, които следва да бъдат възприети. Касаторът не е посочил причини, нито е представил доказателства, че огнестрелното оръжие, което ще носи и съхранява, му е необходимо за самоотбрана.

Сезиран с жалба срещу този отказ, Окръжният съд е приел, че от твърденията на жалбоподателя и приложения по делото доказателствен материал не може да бъде обоснована необходимост от издаване на исканото разрешение, при което в контекста на приложимата норма на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ отказът на административния орган е преценен като законосъобразен.

Наведеният касационен довод за нарушение на материалния закон при преценка законосъобразността на обжалваната заповед е мотивиран с твърдения за неспазване на установените административнопроизводствени правила при произнасянето на административния орган. Твърди се, че последният не е обсъдил представените от касатора доказателства по чл. 41, ал. 2, т. 1 - 7 от ППЗКВВООБ, както и че неправомерно е възложил в тежест на заявителя да доказва необходимостта си от снабдяване с оръжие.

Оплакванията в тази насока, поддържани и пред първоинстанционния съд, са неоснователни и се базират на неправилно тълкуване на относимите правни разпоредби.

Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКВВООБ урежда законовите предпоставки, при които разрешения не се издават, а издадените се отнемат, като едно от тях е недоказаната или отпаднала необходимост от издаването им. Нормата на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ също предписва, че в искането за издаване на разрешение трябва да се обоснове необходимостта от издаването му. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ППЗКВВООБ разрешенията за съхраняване и носене на огнестрелни оръжия се издават за срок от 3 години и след изтичането му могат да бъдат подновени при същата процедура и изисквания, каквито се прилагат и при първоначалното им издаване. Сравнителният анализ на тези разпоредби води до извода, че законът възлага в тежест на лицето, подало искането за издаване на разрешение, да докаже необходимостта си от използване на огнестрелно решение. При всяко искане за издаване на разрешение за някоя от дейностите по ЗКВВООБ, независимо дали е първоначално или последващо, заявителите следва да докажат

отново необходимост от извършването на дейността. Случаите на отпаднала необходимост по чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ представляват самостоятелно и различно основание за отнемане на издаденото разрешение, преди да е изтекъл срока на неговото действие, но само ако се установи, че обстоятелствата, обосновали нуждата от неговото издаване, вече не съществуват.

Фактът, че касаторът е заявил желанието си да бъде продължен срокът на разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие с твърдения, че пребивава по пет месеца в годината в усамотена вила край град Батак, не обосновава задължителна необходимост от носене и употреба на огнестрелно оръжие, поради което и не може да се третира като задължително пораждащ правото на снабдяване с лично оръжие. Преценката за наличието или липсата на обстоятелства, установяващи необходимостта от носене и употреба на оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд.

По отношение на първата хипотеза касаторът не е ангажирал доказателства за наличието на опасност за живота и здравето му или собствеността му, които да се нуждаят от защита по специален ред. Не е установена по надлежния ред и втората хипотеза не е налице визираната в Правилника предпоставка за продължаване срока на разрешението за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие доказателства, че спортен стрелкови клуб "Стрелец", в който членува Колев е лицензиран по Закона за физическото възпитание и спорта. При съдържащите се по делото данни обосновано е прието, че издадената заповед е законосъобразна, т. к. изложените в нея мотиви се свеждат именно до това, че лицето не е обосновало, и от данните по делото не се доказва необходимост от носене на огнестрелно оръжие.

Оплакването за игнориране на представените към заявлението писмени доказателства е неоснователно. Цитираните документи са въведени като формални изисквания за депозирането му (Арг.: чл. 41, ал. 2, т. 1- 8) и сами по себе си не съставляват доказателства за необходимостта от снабдяване с оръжие, т. к. са относими единствено към преценката на персоналната пригодност на заявителя да упражнява претендираното право. Поради това органът не е длъжен да ги коментира, след като мотивира отказа си с други факти и обстоятелства.

Въведените в касационното производство фактически твърдения, ведно с представените нотариално заверени декларации, съдържащи свидетелски показания относно необходимостта от снабдяване с оръжие, не са били предмет на административното производство и поради това са неотносими към законосъобразността на административния акт на възприетото от органа при произнасянето му фактическо и правно основание. Отделно от това в касационната фаза на производството е невъзможно установяването на нова фактическа обстановка (при това с недопустими доказателствени средства), като преценката за правилното приложение на материалния закон при постановяването на съдебния акт се базира на установените от инстанцията по същество, релевантни за спора юридически факти. Както многократно се е произнасял ВАС, касационният съд е съд по правото, а не по фактите, при което е невъзможна подмяна на правораздавателната дейност на решаващия първоинстанционен съд.

При постановяване на атакуваното решение не са били допуснати сочените в касационната жалба нарушения, съставляващи основание за касирането му. Съдът е обсъдил доказателствата, приложени към административната преписка, въз основа на тях коректно е установил релеватните за спора факти и правилно ги е подвел в хипотезата на приложимия материалния закон. При липсата на инвокираното касационно основание, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1, пр. 1-во от ЗВАС, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 521 от 25.05.2006 г. по адм. дело № 271/2006 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ж. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. А./п/ М. М.

В.А.