Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по молба за отмяна наименована „молба за възобновяване“ от И.И находящ се в [наименование] [населено място], към З. [ място] на влязло в сила определение № 120 от 07.03.2017 г. по адм. дело №39/2017 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е оставена без разглеждане жалбата му против заповед № 113/27.01.2017 г., издадена от началник на З. [ място] I – ва категория на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС и е прекратено производството по делото поради невнасяне в срок на държавна такса. В искането си молителят не е посочил конкретно основание за отмяна, но от съдържанието на направеното искане може да се направи извод, че съдебния акт се атакува на основание чл. 239, т. 5 от АПК. Излага доводи, че поради невъзможност да заплати държавна такса за образуване на делото пред Административен съд - Ловеч е бил лишен от възможност да оспори посочената по – горе заповед. Твърди се, че полага доброволен и безвъзмезден труд в [наименование] [населено място] и не разполага с необходимите средства за заплащане на държавна такса, а също че е неграмотен и не е могъл да изпълни в срок дадените от съда указания. Счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в лишаването му от възможността да се гледа делото по същество. В съдебно заседание молителят се явява лично.

Ответникът по молбата за отмяна – началникът на З. [ място], не взима отношение по молбата. Редовно призован за съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди допустимостта на молбата и провери изцяло оспорения съдебен акт, намира молбата за отмяна за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 240 от АПК, от надлежна...