Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Ш. срещу решение № 79 от 28.09.2017 г., постановено по адм. дело № 187/2017 г. по описа на Административен съд – Шумен. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на заповедта за налагане на санкции. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът – „МБАЛ – Шумен” АД със седалище и адрес на управление в гр. Ш., чрез адвокат Петков, моли решението да бъде оставено в сила и в полза на лечебното заведение да бъдат присъдени разноски за касационна инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение, първоинстанционният съд е отменил заповед за налагане на санкция № РД-09-141 от 2.06.2017 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Ш..
От данните по делото е установено, че назначената проверка в „МБАЛ – Шумен” АД е приключила с протокол № VІ-85-44 от 6.04.2017 г. По раздел ІV от последния е констатирано, че по клинична пътека (КП) № 72 „Ендоскопско и медикаментозно лечение при остро кървене от гастро-интестиналния тракт”, в приложената ИЗ № 1220/2017 г. „медицинско направление за провеждане на клинични/амбулаторни процедури” (бланка МЗ-НЗОК 8А) по КПр. № 04 ”Итензивно лечение, мониторинт и интензивни грижи без механична вентилация и/или парентерално хранене”, в част ІІ „Данни попълвани от лекар при първи преглед на болния в лечебното заведение”, Блок „Лечебно заведение, изпълнител на процедурата”, реквизит „ИЗ на пациента от превеждащата клиника/отделение” е попълнено № 20690/2016 г. По същество жалбоподателят по първоинстанционното дело не е оспорвал тези констатации. Но същият е твърдял, че допуснатото нарушение се дължи на техническа грешка и същността на спора се е свеждала именно до това.
Действително извършеното от лечебното заведение е в нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация и отговоря на фактическия състав на чл. 238 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна касa. Разпоредбата на чл. 258, ал. 1, т. 1 от Решението придвижда, че при констатирани нарушения от длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 ЗЗО по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ се налагат санкциите, предвидени в тази глава. Но в чл. 258, ал. 4 от Решението изрично е казано, че за маловажни случаи на нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като направи предписание за отстраняване на съответното нарушение и предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложена санкция.
По делото е било установено, че ИЗ № 20690/2016 г. касае също лицето Р. Д. Ч. във връзка с негова предходна хоспитализация и за която е била издадена бланка МЗ-НЗОК 8А. И в двата случая лечебното заведение е ползвало информационната система „КОДМАСТЕР”, при която след изписване на ЕГН на лицето, системата автоматично генерира неговото име и историята на заболяването от предходната хоспитализация. Останалата информация от медицинското направление е вярна.
Предвид изложеното настоящият касационен състав съобразява също така, че в протокол № VІ-85-44 от 6.04.2017 г. не се съдържат констатации, че посочената грешка е довела до неблагоприятни последици за хоспитализираното лице. Наред с изложеното, в процесната заповед е посочено, че нарушението се извършва за първи път.
При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че се касае до „маловажен случай”, регламентиран в § 1, т. 4.2, б. „в” от ДР на Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна касa, който се отнася до технически грешки в медицинската документация.
Разпоредбата на чл. 265, ал. 3 от Решението изключва налагане санкция "финансова неустойка", в случаите на явна фактическа грешка, независимо, че формално изпълнителят на болнична медицинска помощ е нарушил установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация.
Стигайки до същите правни изводи, съдът е направил верен прочит на събраните доказателства, с оглед релевантната към спорните правоотношения нормативна уредба, която е приложил правилно.
Решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба.
Поради липса на твърдяното касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора разноски в полза на касатора не са дължими.
Ответникът е представляван в съдебно заседание от адвокат Петков, съгласно пълномощно от 29.10.2018 г., а в договора за правна защита и съдействие е отразена заплатена сума от 300 лв. Последната не прекомерна, по аналогия от чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79 от 28.09.2017 г., постановено по адм. дело № 187/2017 г. по описа на Административен съд – Шумен.
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса гр. Ш. със седалище в гр. Ш., ул. „Ц. О” № 102 да заплати на „МБАЛ – Шумен” АД със седалище и адрес на управление в гр. Ш. сумата 300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.