Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” / ОДОП / – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите / ЦУ на НАП / – гр. П., ул. „Скопие“ № 106 против решение № 752/02.04.2018 г. на Административен съд /АС/ – Пловдив, постановено по адм. д. № 2636/2017 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001616006826-091-001/11.05.2017 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/на НАП – Пловдив, потвърден от директора на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 478/15.08.2017 г., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 6 290 лв.
В касационна жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. Претендира се неговата отмяна изцяло и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 001 лв. за всяка инстанция. Касаторът възразява и за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.
Ответникът по касационната жалба – М.М от гр. [населено място] оспорва същата чрез пълномощника си адв.. И по съображения, изложени в писмен отговор и иска да бъде оставено в сила решението на Пловдивския административен съд, както и да му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и...