Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез процесуалния си представител К. С. – главен юрисконсулт в РЗОК – К., срещу решение № 302 от 25.10.2019 г. по в. т.д. № 301/2019 г. на Апелативен съд – П., Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено решение № 50 от 27.03.2019 г. по т. д. № 37/2018 г. на Окръжен съд – Кърджали. С посоченото решение НЗОК е осъдена да заплати, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, на Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р С. Р” ЕООД обща сума в размер на 112 933 лв. за извършени надлимитни дейности по договор от 08.07.2015 г., за които са издадени съответни фактури, от която: 51 640 лв. –за м. май 2015 г.; 17 376 лв. – за м. юни 2015 г.; 4 965 лв. – за м. август 2015 г.; 7 480 лв.- за м. ноември 2015 г.; 16 080 лв. – за м. февруари 2016 г. и 15 392 лв. – за м. март 2016 г.

Касационният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на въззивното решение на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърлят предявените от болницата искови претенции, с присъждане на разноски по делото.Твърди, че дейността на лечебните заведения следва да е съобразена с бюджета на НЗОК, като касата дължи заплащане за извършена лечебна дейност по фактури, ненадвишаващи по стойност посочените в Приложение № 2 към договора стойности. Касаторът сочи, че при постановяване на атакувания съдебен акт неправилно е тълкувана нормативната уредба, както и сключения между страните договор за оказване на болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица. Изразява несъгласие със становището на съда за несъответствие на част от договорните клаузи на конституционното право на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпа до медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.

Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл. 280, ал. 1 т. 2, предл. първо и т. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Следва ли да са налице ограничения в заплащанията на лечебните заведения съобразно Закон за бюджета на НЗОК, и решението на Апелативен съд – П. противоречи ли на Решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд ; 2.Законосъобразно ли е определянето на стойности за заплащане от страна на НЗОК в договорите на лечебните заведения за болнична помощ, предвид разпоредбите на Конституцията на Р. Б, Закон за бюджета на НЗОК и ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) и 3. На кой закон противоречат нормите на договорите, с които се определят стойности за заплащане от НЗОК. По първия въпрос, освен противоречие с решението на КС, се сочи и противоречие с практиката на Върховния административен съд, постановена по цитирани решения. По втория и третия въпрос се поддържа допълнителната селективна предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК

Ответникът по касационната жалба МБАЛ „Д-р С. Р” ЕООД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество твърди правилност на въззивното решение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При постановяване на въззивното решение решаващият състав на Апелативен съд – П. е приел от фактическа страна, че: спорното правоотношение е възникнало по силата на договор № 090233 от 26.02.2015 г., с последващи допълнителни споразумения към него, по силата на който, болницата, в качеството й на изпълнител, е поела задължение да оказва болнична медицинска помощ на здравноосигурените лица по 26 броя клинични пътеки, а НЗОК е поела задължение да заплаща оказаната болнична медицинска помощ по клиничните пътеки, включени в основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на касата; Независимо от отправено искане към НЗОК за заплащане на неразплатените 6 броя данъчни фактури, касата е отказала да стори това, позовавайки се на определените стойности в Приложение № 2 към договора, както и на непораждане на правни последици, по отношение на НЗОК, на решението на Върховния административен съд, с което е обявено за нищожно Решение № РД-НС-04-9/27.01.2015 г. на Надзорния съвет на НЗОК в частта му, с която се определя размер на средствата за болнична медицинска помощ, които ще се разходват през 2015 г.

Въззивният съд, преценявайки релевантни за материалноправния спор договорни клаузи, както и конституционно гарантираното право на достъпна медицинска помощ на здравноосигурени лица, а и регламентираното в чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗЗО право за избор на лечебно заведение, и задължително предвиждания резерв в бюджета на НЗОК за непредвидени и неотложни разходи, е извел изводи, че: изпълнителят на болнична медицинска помощ няма право да откаже предоставянето на такава помощ в рамките на гарантирания пакет от дейности на избралите го здравноосигурени лица, а изчерпването на средствата по разпределения лимитиран бюджет, не е основание за отказ на болницата да окаже медицинска помощ; Прекъсването на лечебната дейност е невъзможно, с оглед безусловно признатото право на здравноосигуреното лице за свободен избор на болнично заведение, в което да му бъде оказана болнична помощ, както и предвидените в чл. 5 и чл. 6 от процесния договор задължения на болницата да осигурява непрекъснато изпълнение на лечебната дейност по предвидените медицински специалности.

Апелативният съдебен състав е изразил становище за липсата на възможност оказаната болнична медицинска помощ по клинични пътеки да остане неразплатена, както и за невъзможност изпълнителят по договора да откаже/прекрати болничната помощ след изчерпване на предварително определените стойности за лечебните дейности, финансирани от НЗОК. Формираният краен правен извод на въззивния съд е в смисъл, че стойността на всяка една доказана, извършена от изпълнителя лечебна дейност, която е включена в Приложение № 2 към договора, подлежи на заплащане от възложителя.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд – П. въззивно решение.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който има обуславящо значение за изхода на конкретното дело, при кумулативно наличие на някоя от предвидените в т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК допълнителни предпоставки.

Първият въпрос, по който се твърди, че е разрешен в противоречие с Решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд на Р. Б, е абстрактно формулиран и не удовлетворява основния селективен критерий. Дори и след конкретизирането му – относно възможността за заплащането на надлимитни дейности въз основа на процесния договор и при прилагане на действащото към релевантния период законодателство, отговорът на този въпрос предпоставя извършване на преценка за правилност на решението, каквато е недопустима в селективната фаза на касационното производство. Съотносимостта на въпрос № 1 към поддържаните от касационния жалбоподател основания по чл. 281, т. 3 ГПК се потвърждава и от обосновката в раздел I-ви от изложението, от която е видно, че изтъкнатите доводи частично възпроизвеждат изложеното в жалбата.

Останалите два въпроса не са обуславящи за изхода на делото, доколкото въззивният съдебен състав не е формирал решаващи правни изводи за противоречие на договорни клаузи на императивни правни норми от действащото законодателство, нито за законосъобразността на посочените в Приложение № 2 към договора прогнозни стойности на болничната помощ.

Предвид липсата на общата предпоставка за достъп до касация, не се дължи произнасяне по поддържаните допълнителни критерии по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Поради изложеното, искането за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд – П. решение по в. т. д. № 301/2019 г. е неоснователно.

При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1 200 лв., доказани с приложени към отговора договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане от 17.12.2019 г.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 302 от 25.10.2019 г. по в. т.д. № 301/2019 г. на Апелативен съд – П., Търговско отделение, трети състав.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р С. Р” ЕООД сумата 1 200 /хиляда двеста/ лева – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: