Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК.

С разпореждане №261093/29.10.20 г., постановено от съдия-докладчик при РС– Варна по Н.А.Х.Д.4370/20 г., е прекратено производството по делото и е повдигнат спор за подсъдност, решим от ВКС на РБ в процедура по чл. 44, ал. 1 НПК.

Прокурорът от ВКП дава становище за необходимост от изпращане на делото за разглеждане от РС–Попово, според разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗАНН.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по делото и взе предвид становището на представителя на прокуратурата, намери за установено следното:

На първо място, както е известно, по административно-наказателните производства, които се разглеждат пред първостепенен съдебен състав, подсъдността се определя по ЗАНН, а за въпросите, повдигани във връзка с нея, се прилагат правилата на НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. В този смисъл компетентен да се произнесе по релевираната от РС-Варна препирня за подсъдност, е ВКС на РБ.

В конкретния казус с наказателно постановление № НЯСС-142/27.08.20 г., постановено от заместник председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, оправомощен да стори това със заповед на председателя на агенцията, на [община] чрез кмета на същата Л. Д. В. е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв.,за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) /ЗВ/.

Постановлението е атакувано от [община], област Т., представлявана от кмета В. чрез адв.Д., пред РС - Попово /както е указано и в самото НП/, по повод на което е образувано Н.А.Х.Д.257/20 г. С разпореждане №45/22.10.20 г. делото е прекратено и е изпратено по компетентност на РС-Варна. Съдията-докладчик при РС-Попово е приел, че нарушението, извършено по ЗВ, касае писмено уведомяване на ДАМТН чрез регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – РО НЯСС „С. Б. -гр.Варна, относно неизпълнение на дадено задължително предписание, което е следвало да се извърши по местонахождение на държавния орган в [населено място].

В споменатото вече разпореждане №261093/29.10.20 г., постановено по Н.А.Х.Д.4370/20 г., съдията-докладчик при РС-Варна е изложил мотиви за неподсъдност на делото на този съд при извършено нарушение чрез бездействие, тъй като в АУАН и в НП изрично е посочено, че изпълнението на предписанието касае действие, което е следвало да бъде извършено на язовир „П.“, находящ се в землището на [населено място], [община].

Настоящият състав не намира за споделяеми съображенията на съдията– докладчик от РС-Попово. От една страна определението, постановено по К.Н.Ч.Д. 561/20 г. на I Н.О. на ВКС, цитирано от него в подкрепа на тезата му, не е постановено при фактология, идентична с настоящия случай, което от своя страна обуславя и различен извод относно местно-компетентния първостепенен съд. От друга - неправилно в съдебния акт е обособено нарушението, което е намерено за налично от страна на проверяващия орган, конкретика по което ще бъде изложена по-долу.

Както е известно, съгласно чл. 59, ал. 1 ЗАНН компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е съдът, в чийто район е извършено нарушението. Същевременно, съгласно чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 ЗВ имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение №1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

Видно от приетата в обжалваното наказателно постановление фактология, установена чрез проверка на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 ЗВ, за което е бил съставен съответен констативен протокол № 05-04-10/30.01.20 г., нарушението се е изразило в бездействие на собственика на язовир „П.“ – [община], който не е изпълнил задължително предписание, дадено в констативен протокол №05-04-46/ 12.09.19 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, т. е., нарушението се състои в това, че не е било извършено укрепване на конструкцията на енергогасителната шахта на основния изпускател в указания за изпълнение срок.

Константната практика на ВКС поставя извън съмнение въпроса относно местната подсъдност на наказателни дела от административен характер в случай на административно нарушение, извършено чрез бездействие. Последното се счита за осъществено на мястото, където се е дължало съответното правно-релевантно действие, в конкретния случай там, където се намира самият язовир „П.“. Затова делото следва да бъде разгледано от РС-Попово, доколкото процесното място попада в района на този съд.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА прекратеното от РС-Варна Н.АХ.Д.4370/20 г., за образуване и разглеждане на РС-Попово.

Определението е окончателно.

Препис от настоящото определение да се изпрати на РС-Варна за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/