Р Е Ш Е Н И Е

№ 145

С., 17.11.2020 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В. К. С на Р. Б, търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Е

ЧЛЕНОВЕ: Б. Й

Е. С

при секретаря С. Ш

изслуша докладваното от съдия Е. С т. д.№981/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба на „К. Р. Г“ АД” – [населено място], от 14.02.2020г. (допълнена с молба от 13.03.2020г.), за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на решение №265 от 16.11.2018г., постановено по в. т.д.№333/2018г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №146/26.02.2018г. по т. д.№88/2017г. на Варненски окръжен съд. Въпреки, че молителят поддържа искане за отмяна и на първоинстанционното решение, доколкото последното е било обжалвано пред въззивен съд, предмет на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е единствено въззивното решение – т. 13 от ТР №7/31.07.2017г. по т. д.№ 7/2014г. на ВКС, СОГТК.

В молбата за отмяна от 14.02.2020г. се поддържа, че атакуваното въззивно решение, с което е потвърдено решението на Варненски ОС за осъждането на „К. Р. Г“ АД” да заплати на „Факторът“ ЕООД сумата от 94 672.38лв. – главници по договори за изработка по издадени 8 бр. фактури, както и сумата от 28 116.06лв. - мораторни лихви за всяка една от фактурите за периода от 27.01.2014г. до 28.12.2016г., подлежи на отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК с оглед новооткрити факти и нови писмени доказателства. Твърди се, че молителят е узнал на...