Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Е. Н. Д., чрез адв. Р. Й., против определение № 1907/26.06.2020 г. по в. ч. гр. д. № 1125/2020 г. на Варненски окръжен съд, Г.О., втори състав, с което е потвърдено определение № 3713/06.03.2020 г. по гр. д. № 17498/2019 г. на Варненски районен съд, 47 състав, с което е прогласена липсата на международна компетентност на българския съд да разгледа предявения от Д. срещу А. Л. Де Ла И. В. иск по чл. 127, ал. 2 СК.

В частната касационна жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че е налице изключение от общото правило на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., тъй като към датата на сезиране на съда обичайното местопребиваване на детето е било променено, поради което Варненският районен съд е компетентен да разгледа спора. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване са сочи, че въпросът относно международната компетентност на българския съд по искове за родителска отговорност е разрешен в противоречие с определение № 61/07.02.2018 г. по ч. гр. д. № 5026/2017 г. на ВКС, IV г. о.; определение № 35/25.01.2016 г. по ч. гр. д. № 5551/2015 г. на ВКС, III г. о.; определение № 420/13.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2224/2014 г. на ВКС, III г. о.

В срока за отговор ответникът А. Л. Де Ла И. В., чрез адв. П. К., поддържа становище на правилност на въззивното определение.

Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Произовдството по гр. д. № 17498/2019 г. по описа на Варненски районен съд, 47 състав, е образувано по искова молба вх. № 78273/25.10.2019 г., с която от Е. Н. Д. е предявила против А. Л. Де Ла И. В. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете А. Де Ла И. Д. на майката, при която да бъде определено местоживеенето на детето, за определяне на режим на лични отношения на бащата А. Л. Де Ла И. В. с детето, както и за осъждане на бащата да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 1000 лв.

В срока за отговор ответникът е направил възражение за липса на международна компетентност на българския съд съгласно Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. В тази връзка е посочил, че е дал съгласие детето да пътува с майка си за период не по-дълъг от 45 дни, и след изтичането на този период детето се задържа незаконно на територията на Р. Б.

С определение № 3713/06.03.2020 г. районният съд е уважил отвода за неподведомственост.

За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел за установено, че детето А. Де Ла И. Д. е родено в К. И на 14.07.2017 г. и е живяло там до 10.09.2019 г.; че бащата А. Л. Де Ла И. В. е гражданин на К. И, а майката Е. Н. Д. - на Р. Б, като ищцата е живяла на територията на К. И от 2012-2013 г.; че след като бащата е дал изрично съгласие детето да пътува с майка си за период не по-дълъг от 45 дни, Д. и А. са пристигнали в Р. Б на 10.09.2019 г., като до подаването на исковата молба са пребивавали в държавата.

При тези данни е прието, че обичайното местопребиваване на детето А. Де Ла И. Д. е К. И; че въпреки произхода на майката, за краткия престой на майката и детето от 10.09.2019 г. до 25.10.2019 г. не би могло да се приеме нито че Д. има трайно изградени и поддържани семейни, трудови или социални отношения в Р. Б, нито че детето се е интегрирало трайно социална и семейна среда в Р.Б.П това е прието, че спорът следва да бъде разгледан и разрешен по правилата на общата компетентност, прогласена в чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. – от съда по обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране с исковата молба. Отчитайки даденото от СЕС тълкуване на понятието „обичайно местопребиваване“, въззивният съд е приел, че компетентен да разгледа спора за родителската отговорност е съдът в М., К. И, доколкото в случая не са налице предвидените в чл. 9, чл. 10, чл. 12 или чл. 15 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. хипотези за изключване на общата компетентност чл. 8 от регламента. Спорът по съединения иск за издръжката на детето също е приет за неподведомствен на българския съд, тъй като не са налице предпоставките по чл. 3 Регламент (ЕО) № 4/2009 г.

Въз основа на изложеното дотук, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Не се констатира противоречие с установената практика на ВКС по поставения въпрос (определение № 225/16.06.2020 г. гр. д. № 1250/2020 г. на ВКС, III г. о.) съгласно която общата компетентност по искове за родителска отговорност е определена в чл. 8 Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. по обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране на съда. В практиката на СЕС (решение по дело С-523/2007) е разяснено, че понятието „обичайно пребиваване” по смисъла на чл. 8, пар. 1 Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. трябва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда, като следва да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. Националната юрисдикция следва да установи обичайното пребиваване на детето при отчитане на всички фактически обстоятелства, специфични за конкретния случай. Разяснено е още, че обичайното пребиваване на едно дете според чл. 8 Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. се намира на мястото, където е центърът на неговите интереси, както и че престоят на детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че там е неговото обичайно местопребиваване. В случая въззивният съд, вземайки предвид данните по делото, е констатирал, че обичайното местопребиваване на детето е в К. И, където детето е живяло от раждането си до септември 2019 г., когато е пристигнало на територията на Р. Б. Не са изпълнени условията за предоставяне на компетентност по чл. 9, 10, 12 или 15 от Регламент (ЕО) 2201/2003 г., като българският съд не е компетентен и по иска за издръжка, съгласно Регламент (ЕО) № 4/2009 г.

Неотносими към настоящия случай са сочените от касатора определения, доколкото същите разглеждат въпроса за международната компетентност на съдебните органи на държавите членки на ЕС по отношение на искове, касаещи родителската отговорност, в случаите, когато е предявен иск за развод.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1907/26.06.2020 г. по в. ч. гр. д. № 1125/2020 г. на Варненски окръжен съд, Г.О., втори състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: