Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от „Енерго-П. П”АД [населено място] срещу решение № 630 от 2.06.20г. по в. гр. дело № 315/20г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5587 от 10.12.19г. по гр. дело № 12023/19г. на Варненския районен съд.С него е прието за установено в отношенията между страните, че Т. Т. Г. не дължи на дружеството сумата от 5093.36 лв, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 3.07.17г. до 2.07.18г. за обект, находящ се в [населено място], клиентски № 1100307333, абонатен № 0100302046, за която сума е издадена фактура № 0282084242, на основание чл. 124 ал. 1 ГПК.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят сочи основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси: При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради незаписването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД; След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 52 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6.02.17г. по адм. дело № 2385/16г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 включително.

В отговор по чл. 287 ГПК ответницата по жалбата Т. Т. Г. чрез адв.Р. С. от АК Варна счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищцата Т. Г. е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в [населено място], клиентски № 1100307333, абонатен № 0100302046, като процесната сума е начислена като корекция на сметката й.При извършена проверка на електромера е установена външна намеса в тарифната схема, като е налице преминала енергия на тарифа 3 – 027369.1 квч, която не е визуализирана на дисплея.Въз основа на това е издадена фактура № 0282084242/11.07.19г. за сумата 5093.36 лв, която не е заплатена.От съдебно-техническата експертиза е установено, че при нормална схема на присъединяване на абонат към електроразпределителната мрежа цялото количество потребена ел. енергия преминава през измервателната схема на средството за техническа измерване, като в случая няма данни за намеса в схемата и следователно цялото количество електроенергия, отчетено в тарифа ТЗ в размер на 27369 квч е преминало през СТИ.Според вещото лице, вероятно е посоченото потребление да е за период по-продължителен от една година.Посочило е, че стойността на количеството ел. енергия по процесната фактура е изчислена математически точно и в съответствие със заложените цени от КЕВР.

При тези данни по делото въззивният съд е уважил предявения отрицателен установителен иск по съображения, че ответникът е начислил исковата сума на несъществуващо правно основание.Към датата на проверката -2.07.18г.,с решение № 1500 от 6.02.17г. на ВАС по адм. дело № 2385/16г.,5 –членен състав, в сила от 14.02.17г.,разпоредбите на чл. 1-47 и чл. 52-56 от ПИКЕЕ са били отменени.След отмяната на чл. 40-47 от ПИКЕЕ липсва ред за извършване на проверка на метрологичната и техническа изправност на СТИ, респективно за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия. Освен това, са изложени съображения, че по делото не е установено отклоненията в показателите на доставената ел. енергия да се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, както и не би могъл да се установи точния период, в който е натрупано отчетеното количество.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК,намира, че посочените от жалбоподателя въпроси: 1. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради незаписването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД; 2. След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 52 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6.02.17г. по адм. дело № 2385/16г. от петчленен състав на ВАС,могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 включително, са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 124 от 18.06.19г. по гр. дело № 2991/18г.; на Трето г. о.; решение № 150 от 26.06.19г. по гр. дело № 4160/18г. на Трето г. о.на ВКС,решение № 21 от 1.03.17г. по т. д.№ 50417/16г. на Първо г. о.на ВКС.

Налице е основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, поради което

В. К. С, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 630 от 2.06.20г.,постановено по в. гр. дело № 315/20г. на Варненския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателя „Енерго-П. П“АД [населено място] да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 101.90 лв по сметка на ВКС и да представи доказателства за това в едноседмичен срок от съобщението.

След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.