№ 425
София, 16.11.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: М. С. Членове: С. К. Г ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1526 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 471 от 25.11.2019 г. по в. гр. д. № 365/2019 г. на Смолянски окръжен съд е потвърдено решение № 75/11.06.2019 г. по гр. дело № 158/2018 г. на Чепеларския районен съд в обжалваната част, с която е допусната делба на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място]: поземлен имот с идентификатор. .........., с площ от 1163 кв. м., ливада в местност „К.“; поземлен имот с идентификатор. ........, с площ от 1104 кв. м., ливада в местност „К.“, поземлен имот с идентификатор. ........., с площ от 1391 кв. м., друг вид ливада в местност „Х.“, поземлен имот с идентификатор №. .........., с площ от 6000 кв. м., друг вид трайно насаждение в местност „К.-С.. кол.“, при квоти по 1/3 ид. ч. за В. П. О., Б. Й. М. и К. О. Х.; допусната е делба на поземлен имот с идентификатор №. ........, с площ от 7968 кв. м., друг вид ливада в местност „Б.“, по КККР на [населено място], общ.Ч., при квоти: 3/12 ид. ч. за В. П. О., 1/12 ид. ч. за С. И. К., 4/12 ид. ч. за Б. Й. М. и 4/12 ид. ч. за К. О. Х., както и делба на следните имоти в местността „Б.“, землище на [населено място], общ.Ч.: ПИ с идентификатор. ......, с площ от 49 кв. м., друг вид трайно насаждение, ПИ с идентификатор. ......., с площ от 232 кв. м., друг вид трайно насаждение, ПИ с идентификатор №. ........ с площ от 160 кв. м., друг вид трайно насаждение, ПИ с идентификатор. ....... с площ от 853 кв. м., друг вид трайно насаждение и ПИ с идентификатор. ....... с площ от 739 кв. м., друг вид трайно насаждение, при квоти 1/3 ид. ч. за С. И. К., 1/3 ид. ч. за Б. Й. М. и 1/3 ид. ч. К. О. Х.. Въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционния съд е правилно, като е препратил към изложените от него мотиви на основание чл. 272 ГПК. В допълнение е приел, че тъй като в предходното дело за делба на същите имоти, образувано през 2006 г., не са участвали като съделители В. О. и С. К., те могат да защитят чрез нов иск за делба правата си върху идеални части от тези имоти, които са придобили от сънаследника Е. С. през 2005 г., преди предходната делба. Новият иск за делба не само не е недопустим, а дава най-подходящата защита на съсобственик, който не е участвал в делба на имот, в който има право на собственост. Неучастието на О. и К. в производството по предходното дело за делба е основание за нищожността, Съделителите по предходното дело са могли да се позоват на относителната недействителност по чл. 76 ЗН, но не са го сторили. Легитимирани да се позоват на чл. 76 ЗН и да искат прогласяване на недействителността на акта на разпореждане, изцяло или отчасти, със сънаследствена вещ в делбения процес, са само съделителите сънаследници, които не са страни по сделката, но не и сънаследникът прехвърлител. Във всички случаи обаче в производството по предходното дело е следвало да участват В. О. и С. К., тъй като те са били собственици на идеални части от делбените имоти. Ако Б. М. и К. Х. не са желаели да релевират относителна недействителност на даренията от 2005 г., под страх от нищожност на делбата в нея е следвало да участват приобретателите В. О. и С. К., а не прехвърлителката Е. С.. Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването в жалбата на Б. М., че О. и К. не можели да се ползват от правото по чл. 75, ал. 2 ЗН, защото не били наследници на общите наследодатели В. и С. С., нито на техен наследник. Според чл. 34, ал. 2 ЗС разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот. След като О. и К. са били съсобственици на имотите въз основа на даренията от Е. С., делбата на тези имоти, извършена без тяхно участие, макар и да не са наследници на общите наследодатели, е нищожна на осн. чл. 75, ал. 2 ЗН. Действително, решението по чл. 344, ал. 1 ГПК формира сила на присъдено нещо по въпросите за наличието на съсобственост върху определен имот, лицата, притежаващи дял в съсобствеността, и размера на правата им, но това правило важи само ако в делбата са участвали всички сънаследници. Съдът в делбеното производство следи служебно за участието на всички съсобственици и определя действителните им квоти при допускане на делбата. В закона обаче не е предвидено дерогиране разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН при положение, че съдът, изпълнявайки това си задължение, все пак не е успял да осигури участието на всички съсобственици. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от К. О. Х.. Жалбоподателката поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно. По предходното дело тя не е знаела за прехвърлителните сделки от 2005 г., затова не е могла да упражни правото си по чл. 76 ЗН. Съдът е следвало служебно да конституира приобретателите по тези сделки, за да спази изискването на чл. 75, ал. 2 ЗН. В настоящия казус защитата по чл. 76 е неприложима, тъй като извършените от Е. С. разпоредителни сделки с наследствената идеална част от имотите е в полза на лица извън кръга на наследниците по закон. Неправилен бил и изводът на въззивния съд, че при липса на претенция по чл. 76 ЗН в предходния процес не е трябвало да участва прехвърлителката Е. С..
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:
1.При липса на искане за конституирането на В. О. и С. К. в производството за делба на процесните имоти и произнасяне на съда по такова искане, те надлежни страни ли са по иска за делба;
2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички искания, възражения, оплаквания и доводи на страните, които имат значение за решаване на делото; 3. Конституирането на В. О. и С. К. като страни в делбеното производство следвало ли е да се извърши служебно от делбения съд, който е длъжен да спази изискването, произтичащо от чл. 75, ал. 2 ЗН за участие на всички съсобственици в делото за делба.
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на следната практика на ВКС: решение № 388/17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на IV-то г. о.; решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, I-во г. о.; решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г. на III-то г. о.; решение № 802 от 23.02.2011 г. по гр. д. № 1783/2009 г. на IV-то г. о.; решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV-то г. о.; решение № 46/28.02.2014 г. по гр. д. № 4870/2013 г. и решение № 167 по 24.06.2013 г. по гр. д. № 1889/2012 г. на I-во г. о. Ответниците В. О. и С. К. са оспорили жалбата. Считат, че няма основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – че жалбата е неоснователна. Претендират разноските за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за съдебна делба, което подлежи на касационен контрол без оглед цената на иска, тъй като попада в изключението на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба поставя въпроса за допустимостта на делбата по настоящото дело, при положение, че по предходно дело от 2006 г. делбата на същите имоти вече е била допусната и извършена. Правните проблеми, които се поставят, са два: за невъзможността на жалбоподателката да предяви в предходния процес възражение по чл. 76 ЗН поради незнание на факта на разпореждане на сънаследник с идеални части от делбените имоти, както и за това дали в този случай чл. 75, ал. 2 ЗН намира приложение поради неконституиране в процеса на приобретателите по сделките с наследствени идеални части, извършени от съделител преди образуване на делото за делба.
Данните по делото сочат, че предмет на делба по предходното и по настоящото дело са имоти, останали в наследство от В. А. С., починал на 26.01.1985 г., и С. К. С., починала на 16.05.1971 г. Наследодателите са имали три деца – А. В. С., починал на 14.06.1999 г. и оставил наследник по завещание Б. Й. М.; Е. В. С. и Л. В. Х., починала и оставила за свой наследник по закон К. О. Х..
П. иск за делба е бил заведен през 2006 г. от Б. Й. М. срещу Е. В. С. и К. О. Х.. С решение от 30.01.2007 г. делбата на имотите е допусната между Б., Е. и К., при равни квоти – по 1/3 ид. част. Към момента на допускане на делбата по делото не е имало информация за извършени от Е. С. през 2005 г. прехвърлителни сделки с наследствени идеални части от процесните имоти в полза на лицата В. П. О. и С. И. К.. Затова съдът не е конституирал тези лица като страни по делото, въпреки че те са се легитимирали като съсобственици на делбените имоти към момента на допускане на делбата. Затова и Б. М. и К. О. Х. не са могли да направят възражение по чл. 76 ЗН. Данни за правата на В. П. и С. К. по прехвърлителните сделки са постъпили едва във втората фаза на делбата. Междувременно съделителката Е. С. е починала и при извършване на делбата имотите от нейната квота получени от К. О. Х. като единствен неин наследник. Съдът не е конституирал като съделители наследниците по завещание на Е. С. – В. О. и С. К., тъй като не е имал данни за това завещание. Новият иск за делба, предявен от В. О., се основава именно на това обстоятелство – неучастието му в предходната в качеството му на наследник по завещание на Е. С.. Развил е и доводи за липса на направено възражение по чл. 76 ЗН в предходното дело и правото му да иска нова делба поради прилагане на чл. 75, ал. 2 ЗН.
При тези данни обжалваното въззивно решение като резултат съответства на практиката на ВКС по чл. 75, ал. 2 ЗН. В предходната делба не са участвали съсобствениците В. О. и С. К., поради което тази делба не е процесуална пречка те да предявят правата си в нов процес за делба на същите имоти, тъй като отводът за пресъдено нещо важи само при пълна идентичност на страните и предмета на двете дела - решение № 1042 от 19.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3599/2007 г., I г. о., решение № 816 от 29.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 181/99 г., I г. о., както и посочените от въззивната инстанция решение № 1298 от 17.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5291/2007 г., I г. о., решение № 348 от 25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 726/2011 г., II г. о.
Поставените от жалбоподателката правни въпроси, свързани с прилагането на чл. 76 ЗС в специфичната хипотеза по настоящото дело, когато съделителят, който е имал право да направи това възражение, не е знаел за съществуване на разпоредителната сделка, извършена от друг сънаследник с идеална част от наследствените имоти, както за и прилагането на чл. 75, ал. 2 ЗН в този случай, са обуславящи по смисъла на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като въззивният съд е извел извода за допустимост на новата делба именно от тези две разпоредби. Но дори да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение не съответства на особеностите на настоящия случай и на правната идея, закрепена в чл. 76 ЗН, която налага прилагането на тази разпоредба не само при реално направено възражение по чл. 76 ЗН, но и в случаите, когато това възражение не е могло да бъде направено поради незнание на разпоредителната сделка на сънаследника, като резултат крайният извод на съда за прилагане на чл. 75, ал. 2 ЗН съответства на практиката на ВКС, която приема, че при неучастие на съсобственик в дело за делба, той може да иска извършването на нова делба на същите имоти при негово участие. Решаващо за този извод е обстоятелството, че както ищецът В. О., така и ответникът С. К., са наследници по завещание на Е. С. и в това си качество те е следвало да участват във втората фаза на предходната делба и да получат реален дял от имотите. Тяхното неучастие в тази делба обуславя правото им да искат нова делба на същите имоти, което като резултат приема и въззивният съд. Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпрос № 2, тъй като той е общо поставен и не е свързан от жалбоподателката с конкретни оплаквания за процесуални нарушения по обсъждане на доказателствата и възраженията на страните в настоящия процес.
При този изход на делото на ответниците следва да се присъдят сторените разноски в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 28.05.2020 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 471 от 25.11.2019 г. по в. гр. д. № 365/2019 г. на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. О. Х. от [населено място], [улица], № 46, да заплати на В. П. О. от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 5 и С. И. К. от [населено място], [улица] сумата от 600 лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: